В училищата за момчета от по-долните слоеве децата се учат на най-разнообразни дейности, подходящи за пола им, според предназначението им: онези, които ще чиракуват, напущат училището на седем години, а останалите остават до единадесетгодишна възраст.
По-бедните семейства, които имат деца в тези училища, са задължени не само да плащат годишна такса — най-ниската възможна, — но също така и да предават на управителя на пансиона малък дял от месечните си приходи, за да се спести известна сума за детето им; затова разходите на родителите са ограничени от закона. Защото лилипутите смятат, че най-несправедливото нещо на света е хората, отдавайки се на сладострастие, да създават деца и да оставят на обществото бремето за издръжката им. Колкото до по-високопоставените, те дават гаранция за издръжката на децата си, като за всяко дете отделят сума, съответствуваща на общественото им положение; и тези капитали се управляват най-грижливо и с най-строга справедливост.
Селяните, и ратаите държат децата си в къщи, тъй като работата им е само да орат и обработват земята; и затова тяхното образование не е от голямо значение за обществото. Старите и болните селяни обаче се настаняват в приюти и болници, понеже просията е непозната в тази империя.
А сега може би ще бъде забавно за читателя да научи нещо за моето домакинство и за начина ми на живот в тази страна, където прекарах девет месеца и тринадесет дни. Понеже съм много сръчен, а също така подтикнат от нуждата, аз си изработих маса и доста удобен стол от най-големите дървета в кралския парк. Двеста шивачки ми шиеха ризи, чаршафи за леглото и покривки за масата, всички от най-здравото и грубо платно, което имаха; трябваше обаче да го съшиват на няколко ката, тъй като и най-дебелото платно бе доста по-тънко от най-фината ленена тъкан. Тяхното ленено платно е обикновено три инча широко и един топ съдържа три фута платно. За да ми вземат шивачките мярка, трябваше да легна на земята:
една от тях, застанала до врата ми, и друга — до средата на бедрото ми, държаха двата края на опъната здрава връв. докато трета мереше връвта с линия, дълга един инч. После ми измериха само десния палец и нищо друго;
и тъй като обиколката на палеца, умножена по две, дава обиколката на китката, с математически изчисления получиха обиколката на врата, на кръста и тъй нататък; и с помощта на старата ми риза, която аз прострях на земята за модел, ушиха ризите по мярка. Триста шивачи бяха също така натоварени да ми ушият дрехи; но да ми вземат мярка, приложиха друг способ. Аз коленичих и те опряха стълба от земята до врата ми; по нея се изкачи един шивач и спусна отвес от яката ми до пода и дължината на връвта точно отговаряше на дължината на дрехата ми; но обиколката на кръста и дължината на ръкавите аз сам си измерих. Когато дрехите ми бяха готови (шиеха ги в моята къща, защото и най-голямата от техните къщи не можеше да побере всичките шивачи), те приличаха на онези ковьорчета от разноцветни парчета, каквито бродират дамите в Англия, само че тук всички парчета бяха от един цвят.
Приготовляваха ми храна триста готвачи, които живееха със семействата си в малки, удобни за целта бараки, и всеки ден всеки ми готвеше по две ястия. Вземах по двадесет прислужници в шепата си и ги поставях на масата;
други сто ми прислужваха на пода — едни носеха блюда с месо, други идваха, нарамили бурета с вино и разни други питиета. Прислужниците на масата изтегляха всичко това според желанията ми по много изкусен начин с въжета, както ние в Европа вадим от кладенците ведра с вода. Едно блюдо месо ми стигаше за една големичка хапка и едно тяхно буре с питие бе достатъчно за една порядъчна глътка. Овнешкото им отстъпва на нашето, но говеждото им е превъзходно. Поднасяли са ми толкова големи говежди рибици, че ги изяждам на три хапки; но това се случваше рядко. Прислужниците им се чудеха, като ме виждаха да ям месото заедно с костите, както у нас ядем кълка от чучулига. Гъските и пуйките обикновено изяждах на една хапка и трябва да призная, че те далеч надминават нашите. От по-дребните им птици можех да изям по двадесет-тридесет на един залък, като ги набождах наведнъж на ножа си.