Един ден, уведомен за моя начин на живот, негово императорско величество пожела да има щастието (както той благоволи да се изрази) да обядва в дома ми заедно с неЙно величество императрицата, князете и княгините. И така, те дойдоха и аз ги поставих на тронове на масата си, точно срещу мен, а около тях застана стражата им. — Флимнап, министърът на съкровището, също присъствуваше, с белия си жезъл в ръка. Забелязах, че често ме поглежда кисело, но аз се преструвах, че не обръщам внимание на това и ядях повече от обикновено, за чест и слава на милата ми родина, както и за да предизвикам възхищението на двора. Имам известни лични основания да смятам, че това посещение на негово величество даде на Флимнап възможност да ме злепостави пред своя господар. Този министър още от началото беше мой таен враг, макар външно да се държеше с мен по-любезно, отколкото бе присъщо на мрачния му характер. Той изтъкнал пред императора плачевното състояние на държавното съкровище; казал, че бил принуден да прави заеми с голям отбив, че съкровищните бонове се котирали най-малко девет процента под номиналната стойност; че аз съм струвал досега на негово величество около милион и половина спръги (това е най-голямата им златна монета, колкото пайета); и че по всички тези съображения било препоръчително императорът да се възползува от първия удобен случай да се освободи от мен.
Във връзка с това съм длъжен да се застъпя за доброто име на една много почтена дама, която пострада невинно заради мен. Министъра на държавното съкровище нещо го прихвана да ревнува жена си, тъй като някои лоши езици злонамерено му съобщили, че нейна милост се била лудо влюбила в мен; и в двореца известно време се носеше клюката, че тя веднъж идвала сама в жилището ми. Тържествено заявявам, че това е най-долна лъжа, лишена от всякакво основание — истина е само, че тази дама благоволяваше да се държи с мен като със свободен човек и да проявява невинни приятелски чувства. Признавам, че често е идвала в дома ми, но винаги открито, придружавана от още три дами, обикновено сестра й, малката й дъщеря и някоя нейна приятелка; но така ме посещаваха и много други дами от двора. И аз призовавам слугите, които бяха наоколо ми, да кажат дали някога са виждали карета пред дома ми, без да знаят кой е вътре. При такива случаи, когато някой слуга ми съобщеше, че ми идват гости, аз излизах веднага на вратата; и след като поднасях почитанията си, внимателно вземах в ръце каретата с двата коня (когато бяха шест коня, кочияшите отпрягаха четири) и ги поставях на масата си, по цялата окръжност на която бях прикрепил подвижен ръб, пет инча висок, за да се избягнат злополуки. И често пъти съм имал едновременно четири карети с конете им на масата и многобройна компания, а аз седях на стола си, навел лице към гостите; и докато бях зает с една карета, кочияшите бавно обикаляха с другите карети край ръба на масата. Много следобеди съм прекарвал твърде приятно в подобни разговори; но нека министърът на съкровището или двамата му доносници ще кажа имената им, пък те да се оправят както могат) Клъстрил и Дрънло докажат, че при мен е идвал някой друг освен секретаря Релдресъл, който бе изпратен по изрична заповед на негово императорско величество, както вече разказах. Не бих се спирал толкова дълго на тази подробност, ако не бе засегнато доброто име на една видна дама; да не говорим за моето, макар че имах честта да бъда „нардаг“, а министърът на съкровището нямаше тази чест — цял свят знае, че той беше само „клъмглъм“, титла с една степен по-ниска, както маркиз е по-долу от херцог. Признавам, че по длъжност той беше пред мен. Тези лъжливи слухове, за които по-късно узнах по една случайност — не е редно да я споменавам, — накараха министъра да се муси известно време на жена си и още повече на мен; и макар по-късно той да разбра, че е бил заблуден и да се помири с нея, аз загубих напълно доверието му и открих, че влиянието ми пред императора бързо намалява, тъй като той много се поддаваше на внушенията на своя любимец.
ГЛАВА VII
Авторът, осведомен за намерението да го обвинят в държавна измяна, избягва в Блефуску. Как го приемат там
Преди да започна да разказвам как напуснах това кралство, може би ще бъде уместно да осведомя читателя за интригата, която се кроеше срещу ми от два месеца. Дотогава, през целия си живот, съм бил чужд на дворните поради скромното си обществено положение. Наистина бях чувал и чел достатъчно за нравите на кралете и Министрите, но никога не бях очаквал да открия такава ужасна дворцова поквара в една тъй далечна страна, управлявана, както си мислех, според максими, съвсем различни от онези, прилагани в Европа.