Има и няколко други точки, но тези са най-важните и от тях ви прочетох само извлечения.
Трябва да се признае, че при разискванията по това обвинение негово величество многократно проявил своята снизходителност, като често изтъквал услугите, които сте му направили, и се стараел да омаловажи престъпленията ви. Министърът на съкровището и адмиралът настоявали да бъдете наказан с най-мъчителна и позорна смърт, като се подпали домът ви нощем, а генералът да ви заобиколи с двадесет хиляди войници, въоръжени с отровни стрели, за да стрелят по лицето и ръцете ви. Някои от вашите слуги щели да получат тайна заповед да разлеят отровен сок по ризата и чаршафите ви, което скоро щяло да ви накара да си раздирате кожата с нокти и да умрете в ужасни мъки. Генералът се съгласил с това мнение: така че за известно време имало мнозинство срещу вас. Но негово величество решил да спаси живота ви, ако е възможно, и най-после успял да разубеди дворцовия управител.
Императорът заповядал на Релдресъл, главният секретар на личния му кабинет, който винаги се е проявявал като ваш верен приятел, да каже становището си по въпроса; той сторил това и действително е оправдал доброто мнение, което имате за него. Съгласил се, че престъпленията ви са тежки, но добавил, че все пак може да се прояви милосърдие — най-голямата добродетел на кралете, с която негово величество така заслужено се слави. Казал, че приятелството между вас и него е така общоизвестно, щото може би многоуважаемият съвет щял да го помисли за пристрастен; но подчинявайки се на заповедта, която бил получил, той свободно щял да изрази мнението си. Ако негово величество, вземайки пред вид вашите заслуги и следвайки собствената си склонност към милосърдие, благоволял да пощади живота ви и само да заповяда да ви извадят двете очи, той смирено смятал, че по този начин справедливостта щяла да бъде задоволена и цял свят щял да се възхити от снизходителността на императора, както и от справедливото и великодушно правораздаване на онези, които имат честта да бъдат негови съветници. Изтъкнал, че загубата на очите ви няма да намали физическата ви сила, която можела да бъде полезна на императора, че слепотата увеличава храбростта, като скрива от нас опасностите; че страхът да не изгубите очите си най-много ви пречел, когато сте отвличали неприятелската флота; и че за вас щяло да бъде достатъчно да гледате с очите на министрите, тъй като и най-великите владетели правят същото.
Това предложение било посрещнато с най-голямо неодобрение от целия съвет. Адмирал Болголам не можал да сдържи гнева си: разярен, той станал и казал, че се чуди как секретарят се осмелява да предлага да се запази животът на един изменник; че от държавнически съображения заслугите ви само правели престъпленията ви още по-тежки; че вие, който сте могли да изгасите пожара, като сте се облекчили от урината си в покоите на нейно величество (той споменал това с ужас), можете по същия начин да причините някой ден наводнение и да издавите целия двор; че същата сила, благодарение на която докарахте неприятелската флота, можела да ви послужи при първо недоволство от ваша страна да я върнете обратно. Той имал сериозни основания да смята, че дълбоко в сърцето си вие сте тъповръхник; и тъй като, преди да Се изрази чрез открити дела, измяната се пораждала в сърцето, той ви обвинявал в измяна и по тази точка и затова настоявал да бъдете наказан със смърт.
Министърът на съкровището бил на същото мнение. Той обяснил в какво затруднено състояние е изпаднала хазната на негово величество вследствие разходите по вашата издръжка и как скоро положението щяло да стане неудържимо. Средството, което предлагал секретарят на личния кабинет — да ви се извадят очите, — далеч не било лек срещу това зло и вероятно щяло да влоши положението; това се виждало от обичайната практика да се ослепяват някои видове птици, които след това ядели по-бързо и скоро се угоявали. Казал още, че негово свещено величество и съветът, които са ваши съдии, са напълно убедени по съвест във вината ви и че това било достатъчен повод да ви осъдят на смърт, без да са налице формалните доказателства, изисквани от строгата буква на закона.
Но твърдо решен да не налага смъртно наказание, негово императорско величество благоволил да заяви снизходително, че понеже съветът смятал изваждането на очите ви за прекалено мека присъда, можело да бъде наложено някое друго наказание. А вашият приятел, секретарят, смирено помолил да бъде изслушан още веднъж и в отговор на възраженията, направени от министъра на съкровището относно големите разходи, които негово величество прави за вашата издръжка, казал, че негово превъзходителство, който единствен разполага с приходите на императора, бил в състояние да се справи лесно с това зло, като постепенно намалява разходите за вашето изхранване; поради липсата на достатъчна храна вие ще отслабнете и изнемощеете, ще загубите охота за ядене и впоследствие ще залинеете и ще умрете. Пък като се намалява наполовина тялото ви, тогава и смрадта от вашия труп нямало да бъде толкова опасна. Веднага след смъртта ви пет-шест хиляди от поданиците на негово величество биха могли за два-три дена да изрежат месата ви от костите, да Ги откарват с коли и да ги заравят в отдалечени места, за да не се появи зараза; а скелетът ви можел да бъде запазен като паметник, на който да се възхищават идните поколения.