Така, благодарение на приятелската намеса на секретаря, се постигнало съгласие в съвета. Планът да бъдете уморен от глад трябвало да се държи в тайна, но присъдата да ви се извадят очите била вписана в съдебния протокол; никой не се обявил против това решение освен Болголам, адмиралът, който, бидейки оръдие на императрицата, постоянно бил подтикван от нейно величество да настоява за смъртно наказание; тя храни неугасима омраза към вас заради възмутителния и незаконен начин, по който изгасихте пожара в нейните апартаменти.
След три дни вашият приятел секретарят ще бъде натоварен да дойде в дома ви и да ви прочете точките на обвинението; след това ще ви съобщи, че поради снизходителността и благоволението на негово величество и на съвета вие сте осъден само на ослепяване, наказание, което негово величество не се съмнява, че ще приемете с благодарност и смирение. Двадесет хирурзи на негово величество ще присъствуват, за да се погрижат операцията да бъде добре извършена чрез изстрелване на много остри стрели в очните ви ябълки, както сте легнали на земята.
Оставям на вашето благоразумие да решите какви мерки ще вземете. А за да избегна всякакви подозрения. трябва веднага да се върна също така тайно, както дойдох.“
Негово превъзходителство си отиде и аз останах в недоумение, подтиснат от Съмнения.
В Лилипутия съществува обичай, въведен от сегашния владетел и неговото правителство (много различен, както ме уверяваха, от установената до неговото възцаряване практика), според който, след като съдът осъди някого на мъчителна смърт, било за да се задоволи затаената у монарха злоба, било заради омразата на някой дворцов любимец, императорът винаги произнася реч пред целия съвет, изразявайки голямата си снизходителност и добросърдечие, качества, известни и признати по цял свят. Тази реч незабавно се разгласява в царството. Няма нещо, което повече да ужасява народа от тези славословия на милосърдието на негово величество, защото хората са забелязали, че колкото по-големи са тези възхвали и колкото повече се набляга на тях, толкова по-безчовечно е наказанието и толкова по-невинен е пострадалият. Но колкото до мен, трябва да призная, че понеже не съм създаден за царедворец нито по рождение, нито по възпитание, бях толкова неспособен да преценявам нещата, че не можех да открия снизходителността и мекостта на присъдата; по-скоро я схванах (може би погрешно) като сурова, отколкото като мека. Понякога си мислех да се явя пред съда, защото, макар и да не можех да отрека фактите, посочени в разните точки на обвинението, все пак се надявах, че бих могъл да изтъкна някои смекчаващи вината обстоятелства. Но тъй като през живота си съм чел за много дела за държавна измяна, които, както съм забелязвал, винаги завършват така, както съдиите намерят за подходящо, не се осмелих да се доверя на подобно решение при такива критични обстоятелства и срещу такива мощни неприятели. По едно време бях много склонен да окажа съпротива, тъй като, докато бях на свобода, цялата военна сила на империята не би могла да ме надвие. С камъни можех лесно да превърна цялата столица в развалини; но скоро с ужас отхвърлих този план, като си спомних за клетвата, която бях дал на императора, благодеянията, които бях получил от него и високата титла „нардаг“, с която ме беше удостоил. Пък и не бях успял в това кратко време да се науча на царедворска признателност, та да убедя себе си, че сегашната строгост на императора ме освобождава от всичките ми задължения, поети в миналото.
Най-после се спрях на едно решение, за което вероятно ще си навлека порицание, и то твърде основателно; защото признавам, че запазих очите си, следователно и свободата си, благодарение на моята прибързаност и липса на опитност: ако тогава познавах нравите на владетелите и министрите, които по-късно опознах в много кралски дворове, както и техния начин да се отнасят с престъпници, дори по-малко опасни от мен, щях с голямо усърдие и готовност да приема едно толкова леко наказание. Но поради младежка необмисленост избързах и тъй като негово императорско величество ми бе разрешил да се представя на императора на Блефуску, използувах случая, преди да изтекат трите дни, да изпратя на секретаря писмо, с което му съобщавах за решението си да тръгна тази сутрин за Блефуску съгласно с императорското разрешение; и без да чакам отговор, отидох на онази страна на острова, където нашата флота стоеше на котва. Хванах един голям боен кораб, завързах въже за носа му и вдигнах котвите; после се съблякох, сложих дрехите си на кораба (заедно със завивката си, която носех под мишница) и теглейки го след себе си, ту с газене, ту с плуване стигнах в кралското пристанище на Блефуску, където отдавна ме очакваха. Дадоха ми двама водачи да ме заведат до столицата, която носи същото име. Държах ги в ръце, докато дойдохме на двеста ярда от градските врати, и тогава ги помолих да съобщят за пристигането ми на един от секретарите и да му кажат, че чакам заповедите на негово величество. След около час получих отговор, че негово величество, придружен от кралското семейство и висшите сановници при двореца, излязъл да ме посрещне. Приближих се на сто ярда; императорът и свитата му слязоха от конете си, императрицата и дамите слязоха от каретите си и аз не забелязах никакъв страх или тревога у никого. Легнах на земята, за да целуна ръка на негово величество и на императрицата. Казах на негово величество, че с разрешение на моя господар императора идвам, както бях обещал, за да имам честта да видя един толкова могъщ монарх и да му предложа да извърша всички услуги, съвместими с дълга ми към моя владетел. Не споменах, че съм изпаднал в немилост, защото това не ми беше съобщено по надлежния ред и можеше да се смята, че съм в пълно неведение; нито пък имах някакви основания да предполагам, че императорът на Лилипутия ще разкрие тайната, докато бях извън негова власт; скоро обаче се оказа, че съм се мамел.