Няма да отегчавам читателя с подробно описание на посрещането ми в двореца, което отговаряше на щедростта на един толкова велик владетел; нито за неудобствата, на които бях изложен поради липсата на покрив и легло — принуден бях да спя на земята, увит в одеялото си.
ГЛАВА VIII
По щастлива случайност авторът намира начин да напусне Блефуску и след някои трудности се завръща здрав и читав в родината си
Три дни след пристигането ми, както се разхождах, воден от любопитство, по североизточния бряг на острова, забелязах на около половин левга навътре в морето нещо, което приличаше на преобърната лодка. Събух си обущата и чорапите и нагазвайки двеста-триста ярда във водата, открих, че неизвестният предмет се приближава, носен от прилива; и тогава ясно видях, че наистина е лодка, която, предполагам, буря бе отнесла от някой кораб. Тогава веднага се върнах обратно в града и помолих негово императорско величество да ми даде двадесет от най-големите си кораби, останали след отвличането на флотата, с три хиляди моряци под командата на неговия вицеадмирал. Флотата заобиколи острова, докато аз се върнах по най-прекия път на брега, където бях открил лодката. Забелязах, че приливът я бе докарал още по-близо. Моряците бяха добре снабдени с въжа, които предварително бях изплел от няколко по-тънки, за да ги направя достатъчно здрави. Когато корабите пристигнаха, аз се съблякох, нагазих в морето и се доближих на около стотина ярда от лодката; след това трябваше да плувам, докато стигна до нея. Моряците ми хвърлиха края на въжето, което прокарах през една дупка на носа на лодката; другият край бе вързан за един от бойните кораби. Открих още, че въпреки всичките ми усилия не можех да работя добре, защото поради дълбочината не можех да стъпя на дъното. При това положение бях принуден да плувам зад лодката и да я тласкам напред, доколкото можех, с една ръка;
понеже приливът ми помагаше, напреднах достатъчно, за да усетя дъно под краката си, макар че водата стигаше до брадичката ми. Починах две-три минути, после отново блъснах лодката и продължих да я тласкам, докато водата вече стигаше едва до мишниците ми. Сега, когато най-трудната работа бе свършена, взех другите въжета, които се намираха на един от корабите, и ги вързах най-напред за лодката, а после за девет от корабите, които ме придружаваха. Понеже вятърът беше благоприятен, корабите започнаха да теглят, а пък аз продължих да блъскам, докато стигнах на четиридесет ярда от брега. Почаках да започне отливът и тогава отидох по сухо до лодката;
с помощта на две хиляди души, които работеха с въжета и машини, успях да обърна лодката на кила й и открих, че бе съвсем леко повредена.