Няма да занимавам читателя с трудностите, които срещнах, докато докарам лодката до кралското пристанище на Блефуску, гребейки с две малки лопатки, чието изработване ми отне десет дена. Там при моето пристигане се струпа огромно множество от хора, всички изпълнени с възхищение при вида на толкова огромен плавателен съд. Казах на императора, че благосклонната съдба ми е изпратила тази лодка, за да ме откара до някоя земя, откъдето бих могъл да се завърна в родината си, и го помолих да заповяда да ми доставят материали, за да я стъкмя за далечно плаване, както и да ми даде разрешение да замина; след няколко приятелски опита да ме разубеди, той с удоволствие изпълни молбата ми.
През всичкото това време много се учудвах, че не съм чул нашият император да е изпратил в двора на Блефус, някое бързо съобщение, отнасящо се до мен. По-късно обаче тайно ми бе съобщено, че нашият император, вярвайки, че съм в пълно неведение относно неговите замисли, смятал, че съм отишъл в Блефуску само за да изпълня обещанието си, нещо, за което, както целият двор знаеше, той ми бе дал разрешение; и че след няколко дни, когато завърши това официално посещение, аз ще се върна обратно.
Но най-после се разтревожил от дългото ми отсъствие и след като се посъветвал с министъра на съкровището и цялата дворцова клика, изпратил в Блефуску една видна личност да занесе препис от обвинителния акт срещу мен. Пратеникът имал нареждане да изтъкне пред монарха на Блефуску голямата снизходителност на своя господар, който щял да се задоволи да ме накаже само с ослепяване; както и да обясни, че съм избягал от съда и че ако до два часа не се завърна, ще бъда лишен от титлата „нардаг“ и обявен за изменник. След това пратеникът добавил, че за да се поддържат мирът и приятелските отношения между двете империи, неговият господар се надявал, че неговият брат от Блефуску ще заповяда да бъда изпратен с вързани ръце и крака обратно в Лилипутия, за да бъда наказан като изменник. След като три дни се съвещавал със съветниците си, императорът на Блефуску му изпратил отговор, състоящ се от много учтивости и извинения. Казал, че колкото се отнася до връщането ми с вързани ръце и крака, неговият брат знае, че това е невъзможно; че макар и да съм го лишил от флотата му, все пак той ми дължал голяма признателност заради много услуги, които съм му направил при сключването на мира. Във всеки случай и двете величества скоро щели да се успокоят, тъй като аз съм намерил на брега огромен кораб, с който мога да пътувам по море, и че той е издал заповед корабът да бъде съоръжен под мое ръководство и с моя помощ; надявал се след няколко седмици и двете империи да бъдат освободени от едно толкова непоносимо бреме.
С този отговор пратеникът се завърнал в Лилипутия. Монархът на Блефуску ми разказа всичко, което е станало, и същевременно ми предложи (под най-строга тайна) милостивото си покровителство, ако се съглася да остана на служба при него. Макар и да вярвах, че е искрен, все пак реших никога вече да не се доверявам на владетели и министри, щом имам възможност да избегна това; затова, след като надлежно поблагодарих за доброжелателните му намерения, смирено помолих да ме извини, гдето не мога да приема. Казах му, че понеже съдбата, за добро или за зло, ми е изпратила този кораб, аз съм по-скоро решен да рискувам и да се доверя на океана, отколкото да дам повод за разногласия между двама могъщи монарси. При това не забелязах императорът да е ни най-малко недоволен;
дори по една случайност открих, че много се радва на решението ми, както и повечето от министрите му.
Тези съображения ме накараха да побързам и да замина по-рано, отколкото възнамерявах; и кралският двор, който също с нетърпение чакаше да отплувам, охотно улесни приготовленията ми. Използуваха петстотин работника да приготвят по мои указания две платна за лодката ми, като ги съшиха от най-здравото си платно, нагънато на тринадесет ката. Сам се постарах да си направя въжета, като усуквах в едно по десет-двадесет, дори тридесет от най-дебелите им и най-здрави въжета. Един голям камък, който намерих след дълго търсене по морския бряг, ми послужи за котва. Използувах лойта на триста вола, за да намажа лодката си, както и за други цели. Невероятни усилия положих да отсека някои от най-високите им дървета, та да си направя гребла и мачти; много обаче ми помогнаха дърводелците-корабостроители на негово величество, които ги изгладиха, след като аз свърших грубата работа.
След около месец, когато всичко бе готово, изпратих човек да каже на негово величество, че чакам нарежданията му и че искам да се сбогувам с него. Императорът и кралското семейство излязоха от двореца, аз легнах по очи, за да му целуна ръка, която той най-благосклонно ми подаде; същото направиха и императрицата, и младите князе. Негово величество ми подари петдесет кесии, всяка от които съдържаше по двеста спръга, както и портрета си в цял ръст, който веднага сложих в ръкавицата си, за да не се повреди. Церемониите около заминаването ми бяха твърде многобройни, за да занимавам сега читателя с тях.