Натоварих на лодката сто заклани и одрани вола, триста овце и съответното количество хляб и питие и толкова ядене, колкото четиристотин готвачи успяха да сготвят. Взех със себе си също шест живи крави и два бика. както и много овце и овни с намерение да ги отнеса в собствената си страна и да развъдя там тези раси. За да ги храня по пътя, запасих се с голям наръч сено и торба със зърнен фураж- На драго сърце бих взел и десетина туземци, но императорът по никой начин не разрешаваше да направя подобно нещо; освен че старателно претърсиха джобовете ми, негово величество поиска да му дам честна дума, че няма да отнеса нито един от поданиците му, дори с негово съгласие или по негово искане.
След като по този начин приготвих, доколкото можех, всичко необходимо, вдигнах платна на двадесет и четвъртия ден от септември 1701 година, в шест часа сутринта. В шест часа вечерта, след като бях изминал около четири левги на север, тъй като вятърът духаше от югоизток, забелязах малък остров на около половин левга на северозапад. Насочих се към него и хвърлих котва на подветрената страна на острова, който изглеждаше необитаван. После хапнах малко и легнах да си почина. Спах добре, предполагам, най-малко шест часа, защото се съмна два часа след като се събудих. Беше ясна нощ; закусих, преди да изгрее слънцето, и тъй като вятърът беше благоприятен, взех същия курс както предния ден, като си служех с компаса. Намерението ми бе да стигна, ако е възможно, някой от островите, които се намират североизточно от Ван Дименс Ланд. През целия този ден не забелязах нищо, но на следния ден към три часа следобед, когато по моите пресмятания се бях вече отдалечил на двадесет и четири левги от Блефуску, съзрях кораб, който пътуваше на югоизток; моят курс беше право на изток. Започнах да давам сигнали, но не получих отговор; забелязах обаче, че го наближавам, тъй като вятърът бе стихнал. Опънах и двете платна и след половин час от кораба ме забелязаха и дадоха оръдеен изстрел. Трудно мога да опиша каква радост ме обхвана при тази неочаквана надежда да видя отново любимата си родина и семейството си — скъпия залог, който бях оставил там. Корабът сви платна и аз го настигнах между пет и шест часа вечерта на 26 септември. Сърцето ми се разтупа, когато видях, че на него се развява английско знаме. Сложих кравите и овцете в джобовете на дрехата си и се качих на борда, носейки малкия си товар от хранителни запаси. Беше английски търговски кораб, който се връщаше от Япония, минавайки през Тихия и Индийския океан; капитанът, мистър Джон Бидъл от Дептфърд, беше учтив човек и отличен моряк. Намирахме се на 30 градуса южна ширина; на борда имаше около петдесет души екипаж; и тук срещнах един мой стар другар, Питър Уилиамс, който даде на капитана най-добри сведения за мен. Този джентълмен ме прие най-любезно и поиска да му кажа откъде идвам и накъде отивам; отговорих му с няколко думи, но той си помисли, че бълнувам и че опасностите, които съм прекарал, са ме разстроили душевно. Тогава извадих от джоба си черните говеда и овцете, които много го учудиха и напълно го убедиха, че говоря истината- После му показах златото, което ми даде императорът на Блефуску, както и портрета в цял ръст на негово величество. Подарих му две кесии, с по двеста спръга всяка, и му обещах, когато пристигнем в Англия, да му дам като подарък една крава и една бременна овца.
Няма да занимавам читателя с подробно описание на пътуването ни, което, общо взето, беше благополучно. Пристигнахме в Даунз на 13 април 1702 година. Единственото нещастие, което ми се случи, бе, че плъховете на кораба отвлякоха една от овцете ми; намерих в един ъгъл оглозганите й кости. Останалия добитък донесох невредим и го пуснах да пасе на една поляна, където играеха на кегелбан; там тревата беше толкова тънка, че те я пасяха с голяма охота, макар дотогава да се страхувах, че не ще ядат нашата трева. Нямаше да мога да ги запазя през дългото пътуване, ако капитанът не ми бе дал от най-добрия си сухар, който, стрит на прах и размесен с вода, беше постоянната им храна. През краткото време, което прекарах в Англия, спечелих доста пари, като показвах моя добитък на много видни личности и на други хора; и преди да тръгна на второто си пътуване, продадох го за шестстотин лири. При последното ми завръщане намерих, че говедата и особено овцете се бяха значително увеличили на брой; надявам се, че поради фината им вълна това ще се окаже от голяма полза за вълнената индустрия.