Сега вече чифликчията беше напълно убеден, че трябва да съм разумно същество. Той често ми говореше, но гласът му проглушаваше ушите ми като бумтежа на вода във воденичен вир; все пак изричаше думите съвършено ясно. Отговорих колкото се може по-високо на няколко езика и той често навеждаше ухо на два ярда от мен, но напразно, защото въобще не можехме да се разберем. Тогава той отпрати слугите да си гледат работата и като извади от джоба кърпичката си, прегъна я и я простря на ръката си, която сложи плоско на земята с дланта нагоре; направи ми знак да стъпя върху й, което не ме затрудни, защото дланта не беше дебела повече от фут. Счетох, че трябва да се подчиня; и от страх да не падна се проснах с целия си ръст върху кърпичката, с крайчеца на която той ме покри до главата, за по-сигурно; и по този начин ме занесе у дома си. Там повика жена си и ме показа; но тя изпищя и побягна, както правят жените в Англия, когато видят жаба или паяк. Обаче след като известно време наблюдава поведението ми и видя колко добре разбирах знаците, които правеше съпругът й, тя скоро се успокои и постепенно взе да проявява голяма доброта към мен.
Беше около пладне и един слуга донесе обеда. Той се състоеше само от едно обилно ястие от месо (подходящо за скромното положение на селски стопанин) в блюдо с диаметър около двадесет и четири фута. Присъствуваха чифликчията, жена му, три деца и една стара баба; когато седнаха, чифликчията ме постави на масата на известно разстояние от себе си, а масата беше висока около тридесет фута. Бях уплашен и стоях колкото се може по-далече от ръба, от страх да не падна. Жена му накълца едно парченце месо, после натроши малко хляб на една чиния и я постави пред мен. Направих й дълбок поклон, извадих ножа и вилицата си и започнах да ям, което им достави много голямо удоволствие. Господарката заръча на прислужничката да донесе една ракиена чашка, която съдържаше около два галона, и я напълни с някакво питие. С голяма мъка вдигнах съда с две ръце и най-почтително пих наздравица за госпожата, изричайки думите на английски с най-силен глас; при което присъствуващите се разсмяха от все сърце толкова гръмогласно, че едва не оглушах. Питието имаше вкус на слабо ябълково вино и не беше неприятно. Тогава господарят ми направи знак да отида до неговата чиния; но както вървях през масата, през цялото време силно изненадан — а благосклонният читател лесно ще си представи това и ще ме извини, — случи се, че се спънах в една кора хляб и се проснах по очи, но не се нараних. Веднага се изправих и като видях колко се разтревожиха тези добри хора, взех шапката си (която от благоприличие държах под мишница), размахах я над главата си и три пъти извиках „ура“, за да покажа, че не съм се наранил при падането. Но докато вървях към господаря си (както занапред ще го наричам), най-малкият му син, който седеше до него, едно дяволито момче на около десет години, ме хвана за краката и ме вдигна толкова нависоко, че цял се разтреперах; баща му обаче ме грабна из ръцете му, и същевременно му удари такава плесница по лявото ухо, каквато би повалила на земята цял европейски кавалерийски отряд, и му заповяда да напусне масата. Но тъй като се боях, че момчето може да се озлоби срещу мен, и като си спомних колко злосторни по природа са всички деца у нас спрямо врабците, зайците, котенцата и кученцата, паднах на колене и сочейки към момчето, доколкото можах, дадох на господаря си да разбере, че искам той да прости на сина си. Бащата изпълни молбата ми и момчето отново зае мястото си; тогава отидох при него и му целунах ръката, която баща му взе и го накара леко да ме погали с нея.
Посред обеда любимата котка на господарката ми скочи на скута й. Чух зад себе си шум, подобен на шума, който биха правили становете на дванадесет тъкачи на чорапи; и като обърнах глава, открих, че шумът всъщност бе мъркането на това животно, докато господарката й я хранеше и галеше; а котката, доколкото можах да преценя, като видях главата и една от лапите й, изглеждаше три пъти по-голяма от вол. Свирепият вид на това животно силно ме смути, макар да стоях на другия край на масата, на повече от петдесет фута, и макар господарката ми да държеше котката здраво, от страх да не би тя да скочи и да ме сграбчи в ноктите си. Но се оказа, че няма опасност, защото котката не ми обърна никакво внимание, когато господарят ме постави само на три ярда от нея. И тъй като винаги са ми казвали — нещо, което по време на пътешествията си от опит установих, — че да бягаш или да проявяваш страх от свирепо животно, е най-сигурният начин да го накараш да те преследва или нападне, в този критичен миг аз реших да не проявявам никаква тревога. Най-смело минах пет-шест пъти пред самата глава на котката и се приближих до нея на около половин ярд, при което тя се отдръпна, сякаш се уплаши повече от мен; по-малко се страхувах от кучетата, а три-четири кучета влязоха в стаята, което е обичайно в селска къща;