едно от тях беше едър пес, голям като четири слона, и една хрътка, малко по-висока от него, но не толкова едра.
Когато привършихме обеда, в стаята влезе бавачката с едногодишно дете в ръце, което, щом ме съзря, прояви ораторските си способности, като нададе писък, който би се чул от Лондонския мост до Челси, за да ме получи като играчка. Майката, свикнала да не му отказва нищо, ме вдигна и ме приближи към детето, което веднага ме грабна през кръста и завря главата ми в устата си, където изревах толкова силно, че то се уплаши и ме изпусна; сигурно щях да си счупя врата, ако майката не бе опънала престилката си под мен. За да укроти бебето, бавачката използува една дрънкалка, която представляваше някакъв кух съд, пълен с големи камъни и завързан с въже за кръста на детето; но това не помогна, така че тя бе принудена да прибегне до последното средство — даде му да бозае. Трябва да призная, че нищо не ме е отвращавало повече от вида на огромната й гръд, която не знам с какво да сравня, за да дам на любопитния читател представа за обема, формата и цвета й. Тази гръд стърчеше напред шест фута и не ще да е била по-малка от шестнадесет фута околовръст. Цицката беше колкото половината от главата ми, а цветът, както на цицката, така и на гърдата, бе толкова разнообразен от петна, пъпки и лунички, че нищо не би могло да има по-гаден вид — гледах я отблизо, както беше седнала за по-удобно. а пък аз стоях прав на масата. Това ме накара да се размисля за хубавата кожа на нашите английски дами, които ни изглеждат красиви единствено защото имат нашия ръст, и недостатъците им се виждат само през увеличително стъкло; едва тогава откриваме, че и най-гладката и бяла кожа е неравна, груба и грозна на цвят.
Спомням си как, когато бях в Лилипутия, цветът на кожата на този съвсем дребен народ ми изглеждаше да е най-красивият в света; и как при разговор на тази тема един тамошен учен, мой близък приятел, той ми каза, че лицето ми изглеждало много по-хубаво и гладко, когато гледал от земята, отколкото отблизо, когато го взимах в ръка и го приближавах до себе си; то отначало му се струвало страшно. Каза, че откривал грамадни дупки в кожата ми; че наболите косми в брадата ми били десет пъти по-дебели от четината на глиган, и че цветът на кожата ми се състоял от няколко крайно неприятни отсенки; и все пак моля да ми се разреши да кажа за свое оправдание, че не съм по-грозен от повечето мои сънародници и че кожата ми е съвсем леко загоряла въпреки многобройните ми пътешествия. От друга страна, разговаряйки за дамите от двора с тамошния император, той ми казваше, че една имала лунички, устата на друга била прекалено голяма и носът на трета бил прекалено дълъг: аз не можех да различа нищо от всичко това. Признавам, че тези разсъждения са твърде очевидни; не можех обаче да не си припомня, защото иначе читателят може да помисли, че тези огромни създания действително са някакви изроди; а което си е право, трябва да кажа, че са хубави хора; особено чертите на моя господар, макар и прост чифликчия, когато го гледах от шестдесет фута, ми изглеждаха съвсем съразмерни.
Като свърши обедът, господарят ми отиде при ратаите си; и както можах да разбера по гласа и жестовете му, заръча строго на жена си да се грижи за мен. Бях много изморен и ми се доспа. Господарката ми видя, че ми се спи, постави ме на собствения си креват и ме покри с чиста бяла носна кърпичка, но по-голяма и по-груба от самото главно платно на боен кораб.
Спах около два часа и сънувах, че съм у дома с жена си и децата си, което още повече ме натъжи, когато се събудих и се намерих сам в огромна стая, широка между двеста и триста фута и над двеста фута висока, легнал в креват, двадесет ярда широк. Господарката беше излязла да си гледа домакинската работа и ме бе заключила отвън. леглото се издигаше на осем ярда от пода. Налагаше се, поради естествени нужди, да сляза; не смеех да викна, а и да бях извикал, никой нямаше да чуе слабия ми глас при голямото разстояние между стаята, където лежах, и кухнята, където седеше семейството. А в това време два плъха се изкатериха по пердетата и взеха да тичат и душат насам-натам по кревата: единият дойде почти до лицето ми; аз скочих в уплаха и извадих кортика си, за да се защитя. Тези ужасни животни имаха дързостта да ме нападнат от двете страни и едно от тях тури предните си крака на яката ми; аз обаче за щастие успях да разпоря корема му, преди да може да ме нарани. Той падна при краката ми, а другият, като видя съдбата на другаря си, избяга, но с голяма кървяща рана на гърба, която му нанесох, докато бягаше. След този храбър подвиг бавно закрачих напред-назад по кревата, за да си поема дъх и да си възвърна самообладанието. Тези животни бяха на ръст като голямо куче, но много по-пъргави и свирепи; така че ако се бях разпасал, преди да заспя, непременно щях да бъда разкъсан и изяден. Премерих опашката на мъртвия плъх и открих, че е дълга два ярда без един инч; но противно ми беше да повлека трупа му и да го хвърля от кревата, където той лежеше и все още кървеше; видях, че беше още жив, затова с един силен удар през врата го доубих.