Не след дълго в стаята влезе господарката ми и като ме видя цял оплискан с кръв, изтича и ме взе в ръка. Посочих мъртвия плъх, засмях се и с други знаци й показах, че не съм наранен; тя много се зарадва и повика прислужницата да вдигне мъртвия плъх с маши и да го изхвърли през прозореца. Тогава ме постави на една маса където и показах кортика си, цял окървавен, и след като го обърсах в полите на дрехата си, върнах го в ножницата. Бях принуден да направя две неща, които друг не можеше да направи вместо мен; затова се помъчих да накарам господарката ми да разбере, че желая да ме сложи и на пода;
когато стори това, свенливостта не ми позволяваше да изразя желанието си по-ясно от това, да посоча вратата и да се поклоня няколко пъти. С голяма мъка добрата жена най-после схвана какво искам; и като ме взе отново в ръката си, излезе в градината, където ме постави на земята. Отидох настрана на около двеста ярда, и като й направих знак да не гледа, нито да върви подире ми, скрих се между два листа киселец и там облекчих естествените си нужди.
Надявам се, че любезният читател ще ме извини, задето се спирам върху тези и тям подобни подробности, които, колкото и маловажни да изглеждат на низки, прости умове, все пак непременно ще помогнат на философа да разшири мисловния си кръгозор и въображението и да ги приложи за полза на хората както в обществения, така и в частния живот, и единствено с тази цел разказвам на читателите за това и за други мои пътешествия;
При което главно съм се старал да предавам истината, без да прибягвам за украса до философии или някакъв особен стил. Но всички събития на това пътешествие толкова ме поразиха и тъй дълбоко се запечатаха в паметта ми, че когато взех перото, за да ги опиша, не изпуснах нито една съществена подробност; обаче след един критичен преглед на написаното заличих няколко по-маловажни откъса в първоначалния си текст, от страх да не бъдат преценени като незначителни и досадни, нещо, в което често обвиняват пътешествениците може би не без основание.
ГЛАВА II
Описание на дърветата на чифликчията. Един пазарен ден авторът бива занесен в града, а след това в столицата. Подробности около пътуването му
Господарката ми имаше деветгодишна дъщеря, много развито за възрастта си дете, която умееше да шие и много красиво обличаше куклата си. Двете с майка й привечер успяха да пригодят за мен люлката на куклата; поставиха я в малкото чекмедже на един скрин, а за да не ме достигат плъховете, чекмеджето сложила на висока висяща полица. Това бе леглото ми през цялото време, докато бях при тези хора; а като започнах да научавам езика им и да обяснявам от какво се нуждая, постепенно получих и по-големи удобства. Девойката беше толкова сръчна, че след като един-два пъти свалих дрехите си пред нея, тя можеше да ме облича и съблича, макар че когато ме оставяше да сторя това сам, никога не й създавах този труд.
Тя ми уши седем ризи от долно бельо от най-тънкото тяхно платно — всъщност по-грубо от зебло — и непрекъснато сама ми ги переше. Тя също така ми беше учителка и ме учеше на езика им; посочех ли нещо, казваше ми как се нарича на техния език, така че след няколко дена можех да поискам каквото пожелая. Тя беше много добродушна и не по-висока от четиридесет фута, дребна за възрастта си.