Поставиха ме на една маса в най-голямата стая на хана, която беше около триста квадратни фута. Малката ми гледачка седеше на ниско столче близо до масата, за да се грижи за мен и да ми казва какво да правя. За да не се тълпят много хора, господарят ми пущаше в стаята само по тридесет души. Разхождах се по масата, както ми заповядваше момичето; задаваше ми такива въпроси, които знаеше, че ще разбера, и аз отговарях колкото се може по-силно. Обърнах се на няколко пъти към присъствуващите, поклоних се най-почтително и им казах, че са добре дошли; изрекох други приветствия, които бях научил. Вдигнах един напръстник, пълен с някаква напитка, който Глъмдалклич ми бе дала да използувам за чаша, и пих за тяхно здраве. Извадих сабята си и я размахах, както правят фехтовчиците в Англия. Гледачката ми ми даде парче от сламка, което въртях като копие, тъй като на младини бях научил това изкуство. През този ден ме показаха на дванадесет групи; и дванадесет пъти бях принуден да повторя същите глупави фокуси, докато накрая бях полумъртъв от умора и яд. Защото онези, които ме бяха видели разправяха за мен толкова възторжено, че хората бяха готови да счупят вратите, за да влязат. Господарят ми нямаше интерес да ме пипа друг освен гледачката ми; и за да се избегне всякаква опасност, поставиха пейки около масата на такова разстояние, че никой да не може да ме достигне Обаче един ученик, за негова беда, ме замери с лешник; за малко не ме удари в главата; лешникът бе хвърлен с такава сила, че ако беше ме улучил, непременно щеш да ми пръсне черепа, тъй като беше почти колкото малка тиква, но поне имах задоволството да видя как здраво набиха и как изпъдиха от стаята малкия злосторник.
Господарят ми оповести, че пак ще ме покаже на следващия пазарен ден. Междувременно той ми приготви по-удобно превозно средство, и то с пълно основание; защото толкова се уморих от първото си пътуване и от това цели осем часа да забавлявам зрителите, че едва се държех на краката и почти не можех да говоря. Възстанових се чак след три дни; а за да нямам покой и у дома господата от сто мили наоколо, до които бе стигнала славата ми, пристигнаха да ме разгледат в дома на моя господар. Бяха не по-малко от тридесет души с жените и децата си, тъй като страната е гъсто населена, а пък господарят ми им взимаше таксата за цялото представление всеки път, когато ме показваше у дома си, та ако ще да бе само пред едно семейство. Така за известно време не ме оставяха на мира в делничните дни (с изключения на срядата, в която е тяхната неделя), макар и да не ме водеха в града. Като видя какъв доход можах да му донеса, господарят ми реши да ме покаже в по-големите градове на царството. Ето защо, като се снабди с всичко необходимо за дълъг път и като уреди работата си в чифлика, той се сбогува с жена си на седемнайсети август 1703 година, около два месеца след пристигането ми, поехме за столицата, разположена в следата на империята и на около три хиляди мили от ома ни; господарят ми накара дъщеря си Глъмдалклич да язди зад него. Тя ме държеше на скута си в една кутия, завързана за кръста й. Момичето бе подплатило кутията от всички страни с най-мекия плат, който можа да намери, и с дебел юрган отдолу; мебелира кутията с леглото на куклата, даде ми бельо и други необходими вещи и нагласи всичко да ми бъде колкото може по-удобно.
С нас пътуваше само едно момче, семеен прислужник, който яздеше отдире с багажа. Господарят ми възнамеряваше да ме показва във всички градове по пътя и да се отбива на петдесет-сто мили до някое село или до имението на някой благородник, където би намерил зрители. Пътувахме на кратки преходи от по сто и четиридесет до сто и шейсет мили на ден, защото Глъмдалклич, за да ме щади, се оплакваше, че уж се изморявала от тръса на коня. По моя молба тя често ме изваждаше от кутията да подишам чист въздух и да ми покаже страната; но винаги ме държеше здраво завързан с връв. Преминахме пет-шест реки, далеч по-широки и дълбоки от Нил или Ганг; и едва ли имаше рекичка, тясна като Темза при Лондонския мост. Десет седмици бяхме на път; показваха ме в осемнадесет големи града и в много села и частни домове.