Докато вечеряхме, аз си позволих да попитам за названията на някои неща на техния език; и тези благородници с помощта на „плескачите“ си на драго сърце ми отговаряха, надявайки се да възбудят възхищението ми с големите си способности, ако се науча да разговарям с тях. Скоро можех да си поискам хляб, питие или каквото друго ми трябваше.
След вечеря гостите ми си отидоха и по заповед на краля при мен пратиха един човек, придружен от „плескач“. Той донесе перо, мастило, хартия и три-четири книги, като със знаци ми даде да разбера, че е пратен да ме учи на техния език. Седяхме заедно четири часа, през което време записах цели колони от думи с превода срещу всяка дума. Също така опитах се да науча няколко къси изречения. Защото учителят ми заповядваше на един от слугите ми да донесе нещо, да се обърне, да се поклони, да седи на стол, да стои прав или да ходи и тъй нататък. След това записвах изречението. Той също така ми показа една от книгите си с изображения на слънцето, луната, звездите, знаците на зодиака, тропиците и полярните кръгове, както и названията на много геометрични фигури и тела. Каза ми имената на всички музикални инструменти и ми ги описа; също така ми даде музикални термини, отнасящи се до начина, по който се свири на всеки от тях. Когато той си отиде, наредих всички думи с обясненията им в азбучен ред. И така за няколко дни благодарение на много силната си памет добих известна представа за езика им. Думата, която значи хвърчащ или плаващ остров, в техния език е Лапута; но истинската й етимология никога не можах да открия, „Лап“ на остарелия език, който вече не се използува, значи висок, а „унтух“ — губернатор;
оттам, казват, било произлязло името Лапута, видоизменена форма от „лапунтух“. Но не одобрявам тази етимология, която ми се вижда много пресилена. Осмелих се да предложа на учените едно мое предложение — че Лапута е било „квази лапутед“; като „лап“ всъщност значи играта на слънчевите лъчи върху морето и „утед“ — крило; което обаче не искам да налагам, а ще го предложа на преценката на читателя.
Като видяха колко лошо съм облечен, хората, на които кралят ме бе поверил, заръчаха на другата сутрин да дойде шивач и да ми вземе мярка за нов костюм. Този майстор вършеше работата си по начин, различен от възприетия в Европа. Той първо измери височината ми с квадрант, а след това с линия и пергел описа размерите и контурите на цялото ми тяло; всичко това нанесе на лист хартия и след шест дни донесе дрехите ми — много лошо ушити, без всякаква форма, защото сбъркал една цифра в изчисленията. Но се утешавах с това, че както сам видях, подобни грешки, изглежда, ставаха често и не им се обръщаше особено внимание.
Докато бях затворен в стаята си, защото нямах дрехи и поради неразположение, което ме задържа там още няколко дена, аз много разширих речника си; и когато следващия път отидох при краля, разбрах много от онова, което той каза, и някак си му отговорих. Негово величество бе дал нареждане островът да се придвижи на изток-североизток точно над Лагадо, главния град на цялото кралство, който се намира долу на твърда земя. Той бе отдалечен на около деветдесет левги и пътуването ни трая четири дни и половина. Ни най-малко не усещах движението на острова във въздуха. На втората сутрин към единадесет часа самият крал заедно с всичките благородници, царедворци и служители настроиха музикалните си инструменти и свириха на тях в продължение на три часа без прекъсване; така че бях съвсем замаян от шума;
и никак не можех да отгатна значението на всичко това;
но по-късно учителят ми ме осведоми. Той каза, че ушите на хората на техния остров били пригодени да чуват музиката на небесните сфери, които свирели в определени периоди; и всички от кралския двор сега били готови да участвуват в концерта, всеки с оня инструмент, на който свири най-добре.
По време на пътуването ни за столицата Лагадо негово величество заповяда островът да спира над някои градове и села, откъдето имало вероятност да получи прошения от поданиците си. За тази цел спускаха няколко върви, с прикрепени на края малки тежести. На тези върви хората нанизваха молбите си, които веднага биваха издигани, подобно хартийките, закрепяни от учениците на края на връвта, която държи хвърчилата им. Понякога отдолу получавахме вино и храна, които издигаха със скрипци.