— Ще си помисля. Още една бира?
Изправих се, взех халбите, без да изчакам отговора му и се запътих към бара, където доста привлекателна блондинка пълнеше купички с кашу. Беше висока и слаба, с онзи бронзов тен, с който някои скандинавци могат да се похвалят през цялата година и който винаги успяваше да ме накара да се почувствам типичен англичанин. Личеше си, че е свикнала глупаци като мен да я свалят и когато очите й срещнаха моите, в погледа й се четеше добре отрепетирано извинение.
— Две бири, моля — успях да кажа на холандски и същевременно вдигнах два пръста, да не би случайно да се почуди какво искам, въпреки че стоях пред кранчето на бирата с две празни халби.
— Разбира се — отвърна тя на завален английски.
Отметна косата си зад ухото, после взе една от чашите и започна да я пълни. Докато го правеше, се помъчих да отклоня мисълта си от луничките по врата й и се почудих как Американеца е разбрал за мен. Беше ми любопитно, защото гледах да пазя уменията си на крадец в тайна и това беше една от причините да пътувам толкова много. Единственият човек, пред когото бях разкрил тайното си амплоа, се намираше в Лондон, а тук, в Амстердам, през последните четири месеца бях извършил само три обира, като нито един не беше от типа кражби, които привличат много внимание. Вярно, че един от обирите бях извършил по поръчка, но мъжът, който ме нае, беше белгиец и предаде указанията си чрез парижката ми свръзка, на когото по една случайност се доверявах. Така че едва ли белгиецът беше казал на Американеца за мен, особено като се имаше предвид, че никога не се бяхме срещали. Та как Американеца беше разбрал по какъв начин да се свърже с мен? И защо, за бога, искаше да открадна две нищо и никакви фигурки?
— Бирите ти — рече блондинката, като обра пяната от половинлитровите халби с пластмасова шпатула и ги постави пред мен.
— Онзи мъж — попитах, като кимнах с глава към Американеца. — Идвал ли е преди?
— Да, той е американец.
— Често ли идва тук?
Тя се нацупи.
— Мисля, че доста често.
— Знаеш ли как се казва?
— Не — отвърна тя и поклати глава. — Но е учтив и винаги оставя бакшиш.
Много ясно, че ще оставя. Сложих няколко банкноти повече на бара и взех бирите.
Американеца гонеше шейсет, предположих аз, макар че трудно можеше да се каже повече за него. Имаше гъста прошарена коса, подстригана на етажи, по младежки фасон, и изглеждаше в сравнително добра форма за възрастта си. Якето му отиваше, караше го да изглежда спортно, като човек, който се занимава с ветроходство в свободното си време. Тъкмо си отбелязвах наум да обърна внимание на ръцете му и да потърся следи от въжета, когато той ме изкара от мислите ми с думите:
— Ако искаш да разбереш името ми, питай. Казвам се Майкъл.
— Майкъл…
— Няма нужда да го произнасяш толкова бавно.
— Изчаквах да чуя фамилията ти.
— Е, има да почакаш. Маймунките — продължи той — са на две места. За мен е важно да вземеш и двете. Също така важно е да ги вземеш в една и съща нощ.
— На две различни места?
— А-ха.
— В Амстердам.
— Точно така. Две места на петнайсет минути разстояние пеша.
— И тези места са частни квартири.
— Частни квартири — повтори той. — Боже! Едното е апартамент, а другото баржа, ясно? Няма нужда да се тревожиш за аларми, нито да се притесняваш, че някой ще те изненада, защото вечерта, когато ще го направиш и на двете места няма да има никого.
— Как така?
— Мъжете, които живеят на тези две места ще бъдат на вечеря. Тук. С мен.
Замислих се. Чутото не ми се понрави особено.
— Звучи объркано — рекох. — Защо не вземеш маймунките сам? Едва ли ще липсват на някого.
— Първо — отвърна той, като повдигна вежди, — мъжът в баржата има сейф и пази комбинацията в тайна. Другият има апартамент в Йордаан — на последния етаж на пететажна сграда и по една случайност на вратата има три ключалки, доколкото знам.
— Но няма аларма.
— Няма.
— Сигурен ли си?
— Слушай, не можеш да инсталираш аларма на баржа — ако връхлети буря или баржата заплува прекалено бързо, движението на водата в канала ще я задейства.
— А апартамента?
— Както казах, той е на петия етаж. Доколкото разбирам, човекът е решил, че няма нужда от аларма.
— Ключалките…
— Няма да са проблем за теб. Аз нямам нито шперцове, нито твоя талант, затова водим и този разговор.