И така започнах да тършувам из спалните помещения на момчетата. Изчаквах да няма никой, което не беше толкова трудно, после отивах до някое легло и отварях едно-две чекмеджета до него, за да видя какво има вътре. Намирах писма от родители, лекарства, книги, уокмени, пари. Много рядко взимах нещо дребно, което момчето нямаше да забележи, да кажем гумичка или картичка за рождения ден и после неизменно я връщах обратно следващата събота. Веднъж намерих презерватив.
Презервативът беше ценно нещо, затова го прибрах в чекмеджето с ключалка до леглото ми. Всички имахме чекмеджета, които се заключват, до леглата си. Тогава ми дойде на ум, че всеки държи най-ценните си вещи именно тези чекмеджета. Някои чекмеджета никога не се заключваха и съдържанието им обикновено се оказваше доста скучно. Но мен ме интересуваха заключените, затова скоро се запитах как мога да проникна в тях?
Отговорът, естествено, беше, като ги отворя с шперц. Фактът, че тогава нямах представа как се отключва ключалка с шперц, не беше пречка, която можеше да застане на пътя ми. Много скоро се сдобих с малка отвертка от кабинета по трудово и с метален инструмент с дълго острие от научната лаборатория. И взех да се упражнявам. С часове. Всъщност вероятно съм прекарал всяка свободна минута, опитвайки се да отворя собственото си чекмедже, бъзиках щифтчетата, мъчех се да насиля цилиндъра на патрона да се завърти. Отне ми седмици, може би дори половин срок. И накрая един ден взе, че се отвори, просто ей така. Заключих го с ключа си, опитах пак и втория път пак успях. Станах по-бърз, по-сръчен. След няколко дни опитах да отключа чекмеджето на момчето, което спеше до мен. Беше същото. Хрумна ми да опитам ключа си и открих, че ставаше и за неговата ключалка! Открих, че ключът ми ставаше приблизително за една от всеки осем ключалки. С ключа ставаше по-бързо, отколкото с инструментите, така че продължих да пробвам. Но запомних наученото.
Дойде великденската ваканция и се озовах отново у дома в Клифтън. Домът на родителите ми беше на мое разположение през по-голямата част от деня и имах прекалено много свободно време. Една сутрин бях отегчен до смърт, пръстите ме засърбяха и издърпах училищния си куфар изпод леглото. Започнах да ровя из него, докато намерих отвертката и шперца. После слязох долу и се захванах с ключалката марка „Йейл“ на входната врата на родителите ми. За голяма моя изненада йейлската ключалка действаше горе-долу на същия принцип като ключалките на чекмеджетата в училище и се оказа само малко по-трудна за отваряне. Заключих и отключих вратата няколко пъти, след което реших да се изкача до следващото ниво.
Нашите съседи, семейство Бейли, бяха отишли на почивка във вилата си в Испания. Бях влизал в къщата им няколко пъти, но никога сам и реших да променя нещата. Огледах се надве-натри и бутнах езика на бравата на задната им врата с една от дебитните карти на родителите си, след което близо час разучавах резето с квадратната глава. Накрая се плъзна назад, нещо вътре в мен ми подсказваше, че точно така ще стане, след което не ми оставаше нищо друго, освен да натисна дръжката и да вляза вътре.
Озовах се в едно място, което ме накара да се почувствам като крал — място, където сам създавах правилата си. Първо отидох до спалнята им, естествено, понеже бях на възраст, в която шкафовете в спалнята обикновено гъделичкаха любопитството ми. Въпросните шкафове не ме разочароваха. В дъното на единия имаше голям гумен изкуствен член и вазелин. Разгледах го подробно, след което го върнах и обиколих останалата част от къщата — банята с цвят на авокадо, спалните за гости с тапети на цветчета, кабинета на господин Бейли, гимнастическия салон на госпожа Бейли, долу — трапезарията и кухнята, които бяха обединени в едно помещение, всекидневната и гардеробното антре. Скоро открих, че съм гладен и се върнах в кухнята да видя дали няма нещо за хапване. Бръкнах в металната кутия за бисквити и открих близо петдесет лири в брой. Върнах парите обратно, обслужих се с пакет солено-кисел чипс от най-близкия шкаф, след което си тръгнах, като отново заключих вратата след себе си.
През следващата седмица проникнах в няколко от съседските къщи, винаги през задната врата. Често имаше само обикновена секретна брава, която изобщо не ме затрудняваше. В малко от домовете откривах нещо кой знае колко интересно — фактът, че бях вътре в тях, беше повече от достатъчен, за да ми създаде тръпката, която търсех. Но свикнах винаги да си взимам нещо за ядене, дори и да не съм особено гладен. На няколко пъти, когато чувах шум от улицата и трябваше притеснено да изчакам да отмине или пък хладилникът започнеше да бръмчи, или някоя тръба изгъргореше, ми се искаше да намеря къде да се скрия, веднъж ми се наложи спешно да използвам тоалетната.