— Ами нали видях какво направи с апартамента? Постъпил е по същия начин и тук. Порил и рязал на поразия. Влязъл е, като е разбил вратата. Оставил е същата кочина. И не е просто случайна кражба. Ако беше случайна, лаптопът ми нямаше да го има.
— Но кой е този човек?
— Ти ми кажи.
— Не знам. Откъде да знам?
— Мисля, че Майкъл го е наел. И мисля, че ти е казал за това.
— Разбрахме се, че не е — отвърна тя, махна с ръка във въздуха и после посочи към мен. — Не говори такива неща. Не са истина.
Марике тропна с крак, след което започна да вика и крещи. Можех да й кажа да млъкне, че може да пречи на съседите, но после си спомних, че шумът от разбиването на вратата и обръщането на апартамента ми изобщо не ги беше трогнал, така че я оставих да си вика колкото иска. Толкова добра беше, че част от мен се изкушаваше да я последва. В крайна сметка обаче млъкна и ме погледна така, сякаш аз бях единствената причина за настоящите несгоди в живота й.
— Каза ми, че били на сигурно място — рече тя и отново вдигна обвинително пръст. — Ти си идиот. Държал си ги в писалището си. Това е глупаво. Първо там бих потърсила.
— Той обаче не е потърсил първо там, иначе нямаше да си направи труда да изтърбуши едно напълно прилично канапе. Депозитът ми за щети отиде.
— Шегуваш ли се? Мислиш, че можеш да ме разсмееш ли? Няма да се смея. Ти си глупак. Маймунките ги няма. Ти си един голям, голям глупак. И като се замисля, че аз… с теб — изсъска тя. — За какво? За какво?
— Искаш да кажеш, че се преструваше — отвърнах, като разтърках клепачи.
— Глупак — крещеше тя и размахваше ръце във въздуха. — Глупак!
Тегли един шут на съсипаното канапе, после продължи да рита каквото й попадне. Когато спря да рита мебелите, тропна отново с крак. После изкрещя, погледна ме с още по-голямо презрение, отколкото ми се искаше, и накрая излетя от апартамента ми.
След като си отиде, се отпуснах на един стол и потърсих с копнеж добре подредената стая, с която бях свикнал и която обичах. След като се концентрирах достатъчно добре, почти успях да си я представя, но скоро се отказах, защото пропастта между образа в главата ми и този пред очите ми беше много потискаща. Вярно беше, че склонността ми към обирите бе голям недостатък, но никога не бях правил подобно нещо в нечий дом. Щеше да ми отнеме часове наред да почистя и вероятно трудно щях да обясня на хората от компанията, която ми беше дала под наем апартамента, какво се е случило и да ги убедя, че наистина няма нужда да се обаждат в полицията. Щеше да ми се наложи да платя за нова врата, ново канапе и ново легло, плюс за щетите, на които се натъкнех, докато разтребвах. С оглед на всичко това, оказа се, че този ден щеше да ми излезе много скъп, особено ако включите и шестте хиляди евро, които бях дал на Ръдърфорд и двайсетте бона, които не успях да си прибера от Марике.
Половин час по-късно все още лежах на пода, опитвайки се да намеря сили да стана и да се захвана с чистенето и да преборя умората, която започваше да ме наляга отново, когато телефонът иззвъня някъде изпод камарата разхвърляни книги до мен. Разрових книгите, докато не открих пластмасовата слушалка, след което я допрях до ухото си.
— Чарли — сърдечно се обади Пиер, сякаш ми се обаждаше след промеждутък от много години, — къде беше? Звъня ти от вчера, но ти не вдигаш. Започнах да си мисля, че си напуснал Амстердам.
— Започвам да си мисля, че трябваше да го сторя, Пиер. Кажи ми какво откри?
— За маймунките, новините не са много добри, съжалявам. Ако бяха много стари, направени от слонова кост, може би щяха да струват нещо. Но иначе не.
— Мисля, че са направени от съвременен материал. Гипс, може би.
— Тогава не струват нищо.
— Страхувах се, че точно това ще кажеш. Изобщо ли няма да можем да ги продадем?
— Няколко души колекционират такива маймунки. Единият е швейцарец, говорих с него. Но цената не е добра. Той колекционирал метални маймуни, златни да кажем, но обикновено идвали от Япония. Не се заинтересува от твоите маймуни. Съжалявам, Чарли.
— Не, няма проблем. Донякъде го очаквах. И аз имам да ти кажа нещо, Пиер. Страхувам се, че новината е лоша.
Постарах се да му съобщя, че Майкъл е мъртъв, без да изтърся новината безчувствено или да заеквам и се вайкам без причина. Казах му кога е станало и му изказах съболезнованията си, след което млъкнах и изчаках Пиер да реагира по някакъв начин. Помълча известно време, после с малко неискрен глас ми благодари, че съм му казал и промърмори кратка молитва.