— И как възнамеряваш да го направиш?
— Имам няколко идеи.
— О, не. Не бъди такъв. Кажи ми.
— Не още. Нещата може и да не се получат.
— Не е честно, Чарли. Знаеш ли, започвам да си мисля, че пишеш прекалено много криминални романи.
— Ха! — възкликнах аз и мрачно погледнах към писалището си. — Точно сега няма такава опасност. Все още не съм решил проблема с куфарчето.
— Чудех се докъде си стигнал, но не знаех дали трябва да попитам.
— Бях зает с други неща, нали знаеш.
— Знам. Просто си помислих, че в килията си имал толкова много време за размисъл…
— Не стана. Опитах, но не можах нищо да измисля. Ами ти?
— Ти си писателят, Чарли!
— О, разбира се, забравих, нали затова ми плащат големите пари?
17.
Чакаше ме пред къщи. Слизах по стълбите отпред, все още мокри от скорошния пороен дъжд, и слагах слушалките на уокмена в ушите си под плетената шапка. Тръгнах на запад, като почти не обърнах внимание на шума от запален двигател или на усещането, че колата пълзи по мократа калдъръмена улица на метър-два зад гърба ми. Чак когато колата се изравни с мен, го видях как се навежда през широката предна седалка до шофьора на стария мерцедес и осъзнах, че ми маха. Свалих си слушалките и наведох глава към отворения му прозорец.
— Инспектор Бургграве — казах аз, колкото се може по-мило. — Минавахте случайно ли?
Изгледа ме строго, не беше в настроение за игрички.
— Качвай се в колата — рече той, говореше равно с тон на робот.
Наклоних главата си под ъгъл и се вгледах в него. Набола брада, омачкани дрехи. Очите му зад ръбатите очила бяха зачервени и устните му се бяха напукали. Изглеждаше така, сякаш не беше мигвал цяла нощ, но не ми се вярваше да е прекарал нощта в колата си, за да ме чака да изляза. Човек като Бургграве просто щеше да се качи до апартамента ми.
— Качвай се — повтори той.
— Арестуван ли съм?
— Просто се качи в колата.
— Значи е дружеска визита. Страхувам се, че имам други планове за сутринта. Вероятно можем да се видим някой друг път?
Ръката му стисна волана, кожата на кокалчетата му започна да побелява. Пое си дълбоко въздух, след което пусна волана и махна към света от другата страна на покритото със струйки дъжд предно стъкло.
— Нека просто да се поразходим с колата.
— Не, не днес — отвърнах аз и продължих нататък.
Бургграве натисна съединителя и започна да пълзи по улицата до мен, гумите му шляпаха през локвите. Мълча известно време и аз имах чувството, че се опитва да подреди мислите си. Или това, или се мъчеше да овладее гнева си.
— Ти не си убил Американеца — каза той накрая, сякаш обясняваше случката на дете. — Сега го знам. Но си бил с него онази нощ на „Сент Якобстраат“.
Срещнах погледа му. Изглеждаше така, сякаш си вярва.
— Детектив-инспектор Ример знае ли, че сте тук? — попитах аз.
Бургграве изръмжа, дълбоко гърлено ръмжене.
— Бил си на „Сент Якобстраат“ — повтори той, като се мъчеше да сдържа гласа си.
— А вие знаете за Здравеняка и Слаботелесния — казах. — Двамата мъже, които са принудили Майкъл да се върне обратно до апартамента си? Марике ви е казала за тях.
Изчака ме да продължа с разтревожен поглед.
— Но арестувахте мен, вместо да разследвате тях. Продължавам да се чудя защо.
— Ти ме излъга.
— Хората лъжат полицаи всеки ден. Обикновено не прекарват по една нощ в ареста заради това.
Лека усмивчица раздвижи чертите му. Харесваше му, че ме е изнервил, а това ме изнерви още повече. Спрях се и той закова мерцедеса до мен.
— Не знам какво искате от мен — казах аз.
Не каза нищо. Стояхме и се измервахме с поглед, всеки се мъчеше да открие нещо уличаващо в очите на другия, мощният двигател на колата му бръмчеше между нас. Имаше нещо, макар че не знаех какво беше.
— Имате ли нещо да ми кажете, инспекторе? Защото съм готов да чуя всичко. Каквото и да решите да споделите. Имам повече въпроси, отколкото отговори, разбирате ли?
Замисли се. Разбрах от начина, по който изражението му омекна, че се двоуми дали да рискува с мен. Но в следващия миг лицето му помръкна, той стисна зъби и сграбчи отново волана. Тръсна глава, сякаш реши да смени курса на поведение, после извърна поглед от мен, натисна газта и колата се плъзна напред по калната улица.