— Клетка ли?
— С дебели стоманени пръчки. Ей-такива — каза той, сви ръката си на тръба и погледна през нея към мен.
— Пръчките можеха ли да бъдат прерязани?
Поклати уверено глава.
— Ами с оксижен?
— Щеше да отнеме часове.
— Така е. Не беше ли тогава ключалката слабото място?
— Коя по-точно?
— Значи са били няколко.
— Пишете пет — рече той и посочи към бележника ми с малко по-голям ентусиазъм.
— Това ли е било всичко?
— Беше достатъчно — каза той и се потупа по гърдите.
— Заедно с пазачите предполагам, че е било. Колко бяха дежурни между другото?
Ван Зант изнесе цяло представление, докато се чудеше дали да ми каже, или не. Въртя чашата в ръце, прехапва устни. Накрая рече:
— Имаше четирима през деня и двама през нощта.
— Винаги ли?
— Винаги.
— Спомняте ли си името на пазача, който е бил на смяна с Роберт Волкерс в нощта на убийството му?
Ван Зант се поколеба.
— Не си спомням.
— Сигурен ли сте?
— Беше много отдавна.
— Но онази нощ е била различна. Наистина ли не си спомняте?
— Не — отвърна той и поклати решително глава.
Вгледах се в очите му, но те бяха спокойни като планински езера. Наведох глава и прегледах бележките си, за да видя докъде ни беше отвел разговорът. Хубаво беше, че играех само ролята на биограф. Въпросите ми бяха малко несвързани, сигурен бях, че ще се отплеснем някъде по пътя. Ван Зант ми казваше повече, отколкото очаквах, но все още само нещата, които искаше да сподели. Почудих се дали не е по-добре да се отклоня от фактите и да заложа на емоциите му. Може би това щеше да го накара да се разговори.
— Кажете ми какво беше мнението ви за Майкъл Парк?
— Той е убиец.
— Да, но какво изпитвахте към това, което е извършил?
Ван Зант присви рамене и вдигна бастуна си от пода.
— Какво значение има това? Застрелял е човек, нали? Човек със семейство. Жена. Дъщеря. Изпитвах това, което всеки би изпитал.
— Да, но какво беше то? Гняв?
Той се намуси.
— Омраза?
Той искрено поклати глава.
— Дори и когато ви е откраднал диамантите?
Ван Зант размаха пръст към мен и изцъка с език.
— Обиждате ли ме? — попита той. — За какво? Заради този американец? Какво е той за вас? Той е нищо. Той е ето това — рече той, вдигна едно от кубчетата лед, които се топяха на дъното на чашата му.
— Твърдеше, че бил невинен.
— Той беше крадец.
— Това си го е признал. Защо не си е признал, че е убиец?
Ван Зант изсумтя недоволно.
— И да прекара живота си в затвора?
— Накрая точно така е станало.
— Това не е моя грижа. Моя грижа беше пазачът ми. Семейството, което имаше. Моя грижа беше безопасността на всичките ми служители.
— Това е много благородно.
Ван Зант кимна, после пресуши до капка чашата си и наклони глава назад, така че можех да виждам как адамовата му ябълка се спуска и вдига. Махна към моето питие.
— Не ви ли хареса?
— Харесва ми — отвърнах аз и успях да преглътна още една глътка. Този път щипането не беше толкова силно, сякаш първата глътка беше притъпила вкусовите ми брадавици. Паренето на гърлото си остана, но вече бях подготвен за него и не беше такъв шок. Преглътнах и опитах друг въпрос:
— Чудя се, ако Майкъл Парк вече е бил убил пазача, защо не е взел всичките камъни? Вече е бил престъпил линията, така че според мен е трябвало да се възползва максимално от случая.
— Но не е успял да проникне в трезора.
— Професионален крадец?
— Беше надежден.
— Ами ключалките! Кой имаше ключове или комбинации за тях? Вие ли?
— Комбинации. Сменяха се всеки ден. Аз ги знаех.
— А също и пазачите?
Ван Зант поклати глава.
— Значи не е възможно Майкъл да е накарал Роберт Волкерс да му каже кода, преди да го убие?
— В никакъв случай.
Ван Зант отхвърли идеята с леден тон, след което се надигна от креслото и отиде още веднъж до барчето. Наля си втори бърбън, без да си направи труда да предложи и на мен. Имах усещането, че бях довел нещата толкова далеч, че ако не престанех да го притискам, вероятно скоро щях да стана нежелан гост.
— Ще ми бъде интересно — започнах аз, ненавиждах се заради това, което се канех да направя — да чуя малко повече от историята на компания „Ван Зант Диамантс“. Сигурен съм, че читателите ми ще се радват да научат повече неща. Бихте ли ми разказали?