Мъжът пусна косата ми и отскочи, за да не го изцапам. Ръмжеше, докато от устата ми се точеха лиги и жлъчка. Искаше ми се да обърша устните си с ръка и да изтрия потта от челото си, но открих, че не мога, защото ръцете ми бяха вързани за гърба на пластмасовия стол, върху който бях седнал. И краката ми бяха вързани здраво за металните крака на стола. Горещината беше непоносима. Искаше ми се да ме съблекат и хвърлят в леден басейн, копнеех да излеят отгоре ми тонове ледена вода. Обърнах се замаяно към мъжа и точно се канех да го помоля за помощ, но докато разделях устните си, които имаха вкус на повръщано, за да оформя думите, погледът ми се замъгли и аз открих, че гледам към дълъг размазан тунел, който водеше само до безсъзнание.
Вторият път, когато се свестих, мъжът държеше главата ми назад и наливаше вода в гърлото ми. Задавих се и я изплюх, за малко щях пак да повърна. Мъжът опита да ми налее още вода, но аз поклатих глава, изстенах и бутнах чашата. Той отстъпи назад и ме огледа за миг, после започна да вика през рамо нещо на холандски, докато приятелят му не влезе в стаята при него. Двамата мъже бяха облечени с джинси и кожени якета и косата на Слаботелесния, който бе държал чашата вода, беше разрошена и сплъстена от маската, която по-рано беше носил. Здравеняка нямаше коса. Макар да ги бях виждал само веднъж в кафенето с Майкъл, често си бях мислил за тях и веднага се сетих кои са.
Нещо ме удари в носа, погледнах надолу и видях, че локвата повръщано все още стои на пода пред мен. Вдигнах очи и огледах стаята, в която ме държаха. Бях идвал тук. Матракът и завивките още бяха нарязани и съсипани, дървеният сандък се намираше точно където беше стоял и преди и капакът на тавана си беше на мястото, точно над раклата. На голия под, малко по-далеч от стомашното ми съдържание лежаха двете маймунски фигурки.
Мъжете видяха, че гледам към тях и си казаха нещо. После Слаботелесния се наведе и ги взе, пъхна ги в джоба на коженото си яке и вдигна ципа, като ме погледна разтревожено, сякаш можех да му ги открадна пред очите. Не знаех как очаква да го направя. Само напрежението в гърдите ми от това, че ръцете ми бяха вързани зад гърба, беше достатъчно, за да ме накара да присвивам лице от болка, всеки път, когато си поемех въздух. Гръдният ми кош беше натъртен и ме болеше там, където ме бяха ударили с бейзболната бухалка и се опасявах, че поне едно от ребрата ми може би е счупено. Донякъде беше добре, че не можех да движа ръцете си, защото това означаваше, че няма да усложня травмите си или да вдигна ръка, за да открия в какво ужасно състояние се намира тилът ми. Въпреки това бях прекарвал много по-хубави вечери.
— Ти си англичанин — каза Здравеняка накрая.
Кимнах, после се намръщих, защото стаята се залюля на една страна.
— Знаеш ли кои сме?
Този път поклатих глава много внимателно.
— Ние те познаваме. Господин Марли Хауърд. Ти си писател.
— Да — успях с мъка да промълвя.
— И крадец.
Срещнах очите му. Бяха хлътнали и много тъмни. Присви глава между яките си рамене, вдишваше и издишваше през широките си ноздри, докато чакаше да му отговоря. Слаботелесния ни следеше с поглед като запален фен на оспорвано спортно състезание. Погледнах към пода, помъчих се да се съсредоточа и Здравеняка повтори думите си.
— Ти си крадец. Открадна от нас.
— Беше грешка — казах с дрезгав глас.
— Казваш го сега.
Вдигнах поглед.
— Всъщност, повтарям го от една седмица. Откакто убихте Майкъл.
Слаботелесния се обърна към Здравеняка, канеше се да каже нещо, но Здравеняка вдигна ръка и го спря. Приближи се към мен и клекна точно пред стола ми, лицето му беше на сантиметри разстояние от моето. Свъси вежди и ме погледна право в очите, поглаждаше брадичка с пръсти като играч на голф, който преценява трудна дупка. За миг помислих, че ще ме удари, но вместо това той просто стоеше там, без да промълви нито дума и дишаше бавно, опитвайки се да прочете нещо в изражението ми. Не бях сигурен какво точно търси и бях прекалено слаб, за да се преструвам, за това го оставих да ме разбира както си иска. След малко постави ръце на бедрата си и се изправи отново.
— Заспивай — каза той и с тези думи вдигна обутия си с кубинка крак във въздуха и ритна стола ми, така че той се претърколи и аз се стоварих на една страна, нов пристъп на болка запулсира в гърдите ми.