Без да кажа нито дума, се изправих на крака и натиках част от картичките в ръцете на мъжа. След това минах покрай него и се насочих към стъклената врата с алуминиева рамка до магазина му. До вратата имаше сложени няколко звънеца, но аз не си губих времето с тях. Вместо това отворих вратата и влязох в неотопленото фоайе, където дъхът ми моментално се превърна в пара.
Пред мен се простираше тъмен склад и една осветена стълба, покрита с плюшен червен килим. Качих се по нея, вървях леко замаяно, като човек, който е бил хипнотизиран и на площадката на върха на стълбите се озовах пред втора врата с дебело стъкло, на което отново се мъдреха трите маймуни, макар че този път знакът беше по-малък. Натиснах дръжката. Не беше заключено. Отворих вратата и влязох вътре.
Помещението, в което се озовах, беше тясно и обзаведено с евтини мебели. На очи се набиваше висок до кръста талашитен тезгях, на няколко метра, от който имаше три пластмасови стола. Стените бяха голи и боядисани в белезникав цвят. Единствените предмети върху тезгяха бяха безжичен телефон и малко звънче за клиенти. Изчаках няколко минути и когато никой не се появи, пристъпих към тезгяха и натиснах звънчето.
Да ви кажа, иска ми се да имаше повече звънчета като това, защото жената, която се появи в отговор на позвъняването, беше едно от най-красивите създания, които някога съм виждал. Висока може би метър и петдесет, тя беше ефирна като въздух и носеше сияйно пауновосиньо кимоно, което подчертаваше тъмната, лъскава коса, вързана на кок на тила. Лицето й беше гримирано почти като на гейша и когато се приближи, тя наведе глава по източен обичай.
И аз сведох глава, но когато вдигнах очи, очарователната усмивка изчезна мигновено от лицето ми. От двете й страни стояха двама огромни мъже с рамене като канари и без каквито и да е вратове. Носеха сака и тъмни ризи, но щяха да изглеждат по̀ на място на някой тепих за сумо. Косата им беше зализана с гел, вървяха, като някак странно тътреха краката си, прехвърляйки значителната си тежест от единия на другия, сякаш способността им да се движат зависеше изцяло от сложна форма на безкрайно движение, като онези играчки с ред сребристи топки, които се удрят безспирно.
Азиатската богиня чакаше на тезгяха, усмихваше се сладко, докато двамата гиганти се извисяваха зад раменете й, оформяйки странно подобие на трите маймунки. Съсредоточих се върху влажните й очи и тя кимна, за да ме окуражи дискретно.
— Здравейте — започнах аз, направо гениално. — Продавате ли маймунки тук?
Жената поклати глава известно време, сякаш наистина се притесняваше, че нещо не е разбрала.
— Маймунки като тези? — попитах, като посочих през рамо към мотива, гравиран върху дебелото стъкло на вратата.
Тя поклати глава отново и после сведе очи, като необяснимо защо съсредоточи интереса си върху голия плот на дървения тезгях. Много бавно една от горилите зад гърба й завъртя врата си върху масивните рамене и аз чух как прешлените му изпукаха толкова силно, сякаш дъвчеше овесени ядки. Близнакът му вдиша дълбоко през носа си, изглеждаше така, като че ли може да изсмуче и последната молекула кислород от помещението само заради удоволствието да ме види как умирам.
Добих впечатлението, че нямат навика да си губят времето, така че започнах да ровя в джоба на коженото яке на слаботелесния, докато не открих двете фигурки на маймуни, след което ги поставих на тезгяха пред мен. Застанаха както дойде, едната запушила ушите си, другата закрила уста, като че ли се снишиха под сдържания поглед на красивото момиче. За мое голямо облекчение девойката вдигна глава, усмихна ми се непринудено и двамата мъже зад гърба й позволиха на яките си рамене да се отпуснат на една йота.
— Познати ли са ви? — попитах. — Тук ли са направени?
Момичето само премигна, сякаш чакаше да освободя главата си от подобни тривиални въпроси.
— Третата я няма. Можете ли да я направите? Или пък искате ли да купите тези? — като леко ги подбутнах към нея. — Колко бихте платили?
Този път момичето кимна, сякаш напълно разбра желанието ми. После бръкна под тезгяха, както реших за пари или счетоводна книга. Грешах. Ръката й се появи заедно с малко метално чукче. Чукчето беше направено от някакъв матов, подобен на олово материал, но за разлика от нормален чук, двата края на главата бяха сплескани, така че отгоре приличаше на смачкан шестоъгълник.