Не се възползвах от пижамата. Беше поне няколко номера по-голяма, а и щом видях оправеното легло, пожелах единствено да се хвърля върху него и да затворя замъглените си очи. И след като Ръдърфорд ме остави да се оправям, аз си свалих обувките, но останах с дрехи и направих точно това, отпуснах се върху завивките и потънах в дълбок неспокоен сън.
Когато се събудих, много часове по-късно, главата ми беше залепнала за възглавницата. Сигурно се бях въртял доста в съня си и това явно беше отворило раната ми и тя отново бе започнала да кърви. Кръвта се беше съсирила и главата ми бе залепнала за калъфката, което превръщаше вдигането й в доста рискована процедура. Щом се справих и успях да стана, погледнах към петното върху възглавницата и реших, че не е нещо сериозно. Обърнах възглавницата от другата страна.
Не бях имал време да дръпна дебелите плюшени завеси в стаята, преди сънят да ме споходи, и с облекчение видях, че навън още е светло. Разтърках подпухналите си очи и погледнах часовника до леглото, видях, че наближава три следобед. Не чух никакъв шум в останалата част от апартамента, затова предположих, че Ръдърфорд още е на работа. Станах от леглото олюлявайки се и опипах внимателно раната на главата си, реших, че мога да рискувам и да се изкъпя.
Банята беше претруфена според холандските стандарти, душът се намираше в средата на вана с орлови крака. Свалих си дрехите и влязох във ваната, после обърнах душа така, че струята да бие във врата и раменете ми, а не в главата. Горещата вода шурна по моравите следи на гърдите ми, внимателно се насапунисах и се изплакнах. Наплисках лицето си с шепи и паренето в очите намаля, после се наведох, колкото можах, да се измия и надолу. Когато свърших, се изтрих с една от меките луксозни хавлии на Ръдърфорд и се върнах на пръсти до стаята си, за да си взема чисти дрехи от сака. Пистолетът беше още там, стоеше си между дрехите, но изобщо не го вдигнах да го погледна. Беше ми свършил работа и ме беше изкарал от апартамента на Здравеняка и за това и заради факта, че не му се беше наложило да стреля, щях да му бъда вечно благодарен. Но това не променяше отношението ми към притежаването на огнестрелно оръжие и аз се замислих колко ли още трябваше да почакам, преди да се отърва от него.
До пистолета лежеше паспорта ми и понеже не бях шпионин, по една случайност бе истинският ми паспорт, с истинското ми име и истинската дата на раждане. И него не го пипнах — беше ми достатъчно да знам, че е там.
Облякох се и си оправих леглото, после останах неподвижно за миг, после се престорих, че размишлявам какво да правя, но набързо се поддадох на изкушението да огледам апартамента на Ръдърфорд. Беше непознато място, в крайна сметка, и щеше да е пропуск, ако не видех разположението — ами ако станеше пожар!
Излязох от стаята и застанах пред затворената врата до всекидневната, в която бях влязъл първо. Затворените врати не ме задоволяваха, затова натиснах дръжката и се озовах в трапезария с овална маса от тиково дърво и осем богато резбовани стола за хранене. През прозорците се виждаше парка, както и от всекидневната, и на стените имаше още два ценни акварела, които в моментите, в които нарушавах закона, вероятно щях да се изкуша да задигна.
Интересно.
Продължих към вратата в дъното на стаята и се озовах във функционална преходна кухня, останах в нея само колкото да си взема пакет чипс. Кухнята водеше обратно към основния коридор и банята, в която бях взел душ. До банята се намираше спалнята на Ръдърфорд и аз надникнах набързо в нея. Не останах изненадан да видя, че в нея се мъдри легло с балдахин, макар че, без да ми се сърди Ръдърфорд, отдалече си личеше, че е ерген. Избраната от него покривка на леглото беше тъмносива на цвят и изобщо не си пасваше с интериора, а пък на вратите на гардероба висяха раиран костюм и няколко ризи. Излязох от спалнята и влязох в последната стая от апартамента, която се намираше между спалнята на Ръдърфорд и моята. Беше съвсем малка, но точно нея търсех — кабинета на Ръдърфорд.
Стените бяха покрити с лавици с книги, имаше удобно тапицирано кресло с етно шал в единия ъгъл и рогозка в същия стил на пода, плюс голямо антикварно писалище от тъмен дъб в срещуположния край. По бюрото имаше разхвърляни листове и кореспонденция, отгоре стоеше зелена настолна лампа и телефон с бутони. Настаних се върху въртящия се кожен стол и се пресегнах към телефона. Докато набирах, небрежно ровичках из листата и дреболиите върху бюрото на Ръдърфорд, без всъщност да се заглеждам особено.