Извади ръце от джобовете на якето си и ги обви около себе си. После ритна покритите със сажди тухли, наведе глава, сякаш част от нея вече го знаеше.
— Не ти ли каза? — попитах и тя мрачно поклати глава. — Спала си с мъжа, който е убил баща ти — продължих, думите прозвучаха по-жестоко, отколкото ми се искаше.
Накрая тя рече:
— Не бях аз.
— Освен ако нямаш двойничка, за която да не знам, сигурен съм, че си била ти.
— Не. Марике, може би, но не и аз.
— Не разбирам добре каква е разликата.
— Не знаеш какво е — рече тя и ме погледна ядосано.
— Предполагам, че не знам. Предполагам, че изобщо не разбирам.
Тя се обърна и се облегна с гръб върху парапета, подпря се с лакти върху каменния цокъл и погледна нагоре към тъмното нощно небе. Дъхът й се изпаряваше във въздуха, замъгляваше лицето й, но видях, че кожата й бе поруменяла от студа и така скулите й изпъкваха повече. С русата коса, която висеше свободно на раменете, и хлътналите очи в нея имаше някакъв наркомански шик, приличаше на модел от модните подиуми от 90-те години.
— Нямах намерение да хлътвам по него — каза тя, съвсем тихо, полу на себе си. — Първоначално ми беше неприятно. Но все пак истина беше. Ако се бяхме срещнали случайно и не знаех кой е, щях да бъда привлечена от него.
— Но ти винаги си знаела кой е. Какво е направил.
Затвори очи, сякаш за да попречи на думите ми да стигнат до съзнанието й и да се съсредоточи върху своите.
— Когато за пръв път ми каза, че е невинен, бях толкова шокирана. Не защото се ядосах — обърна се към мен, — а защото исках да повярвам, че е истина.
— Може и да е било.
Прехапа леко долната си устна и кръвта се дръпна от нея.
— Не — рече тя и поклати глава.
— Разбрах, че го е казал на много хора.
— Малко убийци признават вината си.
— Някои държат на това. Някои дори пледират, че са виновни.
Тя си пое дълбоко въздух, овладя се.
— Бях на девет години, когато се случи. Видях снимката му във вестниците. Видях очите му и разбрах, че е бил той, още преди процеса. И тогава изведнъж всичко свърши. Той беше в затвора и аз не знаех нищо за него. Дали мислеше за мен? Дали изобщо знаеше, че съществувам? Дали знаеше какво ми е отнел?
— Едва ли е можел да го забрави.
— Защо не. Тогава не го познавах. Знаех само това, което казваше майка ми, просъскваше името му, говореше ужасни неща. Наричаше го чудовище.
— Предполагам, че е било по-лесно да мислиш за него по този начин?
— Разбира се — отвърна тя. — Беше просто. Но после, когато разговаряхме за пръв път — не знам, той беше толкова… различен.
— И те заболя.
— Да.
— Но нещата се промениха.
Тя се напрегна и за миг се почудих дали ще продължи. Имаше всички основания да не го направи. Не бях неин адвокат, нито пък бях от полицията. Можех да заявя, че ми дължи истината, но какво всъщност означава това? Вероятно тя просто искаше някой да я изслуша, защото след кратка пауза продължи отново.
— Не се промениха дълго време — продължи колебливо тя. — Първоначално едвам си поемах въздух, когато разговаряхме. Но се научих да се владея, блокирах част от себе си. И открих, че искам да чуя това, което имаше да ми каже.
— На Фройд много щеше да му хареса.
Ким затропа с крака по земята и притисна още по-здраво ръце към тялото си. Явно трепереше.
— Можем да влезем вътре — предложих. — И да ми разкажеш останалото на топло.
— Не. Тук е добре.
— Обичаш да ти е гадно?
Повдигна рамене.
— Кога реши да вземеш диамантите? Защото това е бил планът, нали?
Погледна ме, беше ужасена.
— О, може би първоначално си мислела да му навредиш по някакъв начин, може би дори да го убиеш, но както разбирам всичко се е променило, когато си започнала да го харесваш. Предполагам, че си се уверила, че най-добрият начин да му отмъстиш е, като му вземеш онова, което е чакал дванайсет години. Разбира се, нямало е нищо лошо в това, че диамантите са стрували малко състояние.
— Не — отвърна тя и погледна към краката си.
— Така мисля. Според мен точно така е станало. Само че си започнала да задаваш прекалено много въпроси и Майкъл е станал подозрителен. Накарал е свой приятел да поразрови наоколо и той е открил нещо наистина шокиращо — момичето, което толкова е харесвал, е същото онова момиче, чийто баща е убил.