Реших да започна първо с най-горната брава, после с най-долната, защото и двете бяха секретни, вероятно щяха да са по-лесни от ключалката с резе по средата. И така извадих си аз миниатюрната отвертка и шперцовете и с фенер в уста започнах да опипвам вътрешните щифтчета, които пречеха на езика на най-горната ключалка да се плъзне назад. Скоро фенерчето между зъбите взе да ми пречи, заболя ме челюстта и понеже светлината така и така не ми вършеше кой знае каква работа, издърпах светилото от устата си и го пуснах обратно в джоба. Раздвижих челюстта си, докато не изпука и когато отново се оправи, продължих да бърникам и ръчкам из ключалката, като от време на време бях възнаграждаван с приглушеното щракане на щифтче, което се вдига нагоре и застава върху малката вдлъбнатина отвътре, която си представях наум. Не след дълго бях вдигнал горните щифтове, след което завъртях шперца на обратно и затърсих долните. Пипкава работа беше, но се бях заинатил и исках да направя всичко както трябва, без да разбивам вратата, затова продължих да се мъча, докато и последният щифт не си отиде на мястото и силата, която приложих с отвертката, не накара цилиндричния механизъм да се завърти. След като приключих трудната част, прибрах езичето и повторих същата процедура върху най-долната брава, докато след малко и тя не се отвори.
Оставаше само средната брава, забавих се малко, преди да я почна, понеже спрях да си поема дъх и да изтрия потта от челото си с ръкава на палтото. Когато накрая съсредоточих цялото си внимание върху ключалката, осъзнах с пъшкане, че беше „Веспенслотен Специал“, продукт, който напълно отговаряше на името, което хората от маркетинга му бяха измислили. „Специал“, както се досещате, действаше на същите основни принципи като двете брави, които вече бях обезвредил, но освен това имаше и няколко допълнителни трика, които не си струва да описвам подробно, достатъчно е да кажа, че изискваха малко повече мислене и голяма доза гениалност. Това можеше да ме забавлява в спокойната атмосфера на собствения ми дом, но беше доста дразнещо, когато се случеше да ми пречи да вляза в нечий чужд. Проклех късмета си, стиснах зъби, въздъхнах, стегнах се отново и започнах да се съсредоточавам върху проклетията, първо си поиграх с щифтчетата, а после правих с ръката си какви ли не фокуси и импровизации, допълнени от груба сила, докато, след малко повече от пет минути, езикът беше готов да се завърти. Точно тогава открих нещо отвратително, което вероятно трябваше да предвидя — заключващият механизъм не беше свързан към обикновено резе, а беше прикрепен към доста по-широк стоманен прът, който се простираше напречно от другата страна на вратата.
Това вече беше проблем и то, защото вероятно нямаше да мога да приложа достатъчно сила с миниатюрната си отвертка, за да отместя пръта, а не бях предвидил да си взема и по-голяма. Направих крачка назад и се замислих за миг, реших, че нямам достатъчно време да се върна за подходящия инструмент, за да свърша работата. Просто трябваше да се справя с подръчния. И така, изключвайки от ума си всички неща, които бе много вероятно да се объркат, врътнах колкото се може по-силно и по-бързо малката отвертка и за голямо мое облекчение металният прът отстъпи, преди отвертката да се счупи.
След като преодолях и последното препятствие, извадих шперцовете от всяка една от ключалките, след което отворих вратата и надникнах зад нея, оглеждайки се за инфрачервеното мигане на сензори за движение. Когато не видях такива, прескочих изтривалката, да не би под нея да има сензори за натиск и после проверих под нея, за да се уверя най-накрая, че апартаментът наистина няма аларма. След като се убедих веднъж завинаги, затворих и заключих отново вратата зад гърба си, запалих осветлението и тръгнах да търся спалнята.
Оказа се, че апартаментът има две спални и двете се намираха в задната част на сградата, далече от гледката към канала, която се разкриваше от големите прозорци във всекидневната отпред. Едната от спалните беше малка и в нея имаше само разхвърляно походно легло, без възглавница. Минах покрай него и влязох във втората, доста по-голяма спалня, заета основно от голям двоен матрак по средата на пода. Коленичих до матрака и бръкнах под единствената възглавница върху него. После потърсих вътре в калъфката. После издърпах възглавницата от калъфката и обърнах калъфката наопаки. И там нямаше нищо.