Здравеняка ми се ухили зловещо, сякаш страхотно го забавлявах.
— Едно нещо обаче все ме притесняваше. Майкъл е прекарал в затвора 12 години и само няколко дни, след като е излязъл, се свързва с мен. Но знае из основи работата, която иска да му свърша. Знае къде живеете и знае какви предохранителни мерки сте взели. Знае, че единият държи фигурката си в сейф на баржата. Знае, че другият спи с нея под възглавницата и че на вратата му има три хубави ключалки. Знае, че и на двете места няма аларма. Но откъде знае всичко това? Бил ви е приятел, това ми го каза, но нямаше да го знае, ако не ви е посетил, след като са го освободили, а нямаше начин да сте му казали.
Не обърнах внимание на широката усмивка на Здравеняка, твърдо решен да запазя самообладание. Отчасти заради Ким и отчасти заради самия Майкъл. Нямаше нищо смешно. Човекът беше убит, за бога!
— Имаше само един начин, по който би могъл да разбере — казах аз. — И когато разбрах, че е крадец, ми стана напълно ясно. Истината беше, че Майкъл е разбрал, защото е бил в домовете ви преди мен. Вече е бил проникнал и намерил маймуните. Истината е, че не просто е огледал жилищата ви — влязъл е в тях.
Млъкнах и погледнах уверено към здравеняка. Докато го изучавах, имах чувството, че смелостта му започва да намалява малко по малко. Исках ефектът, който бих нарекъл „капка по капка“ да стане порой. Исках да види нещата такива, каквито аз ги виждах. В известен смисъл Виктория се беше оказала права — между мен и Майкъл имаше нещо общо. Не беше само професията — бяхме част от един и същ свят и не беше чак толкова невероятно някой ден някой да иска да ме пребие до смърт за нещо, което съм откраднал.
— Тогава възниква въпросът — продължих нататък, стори ми се, че говоря малко като робот — защо не е взел маймуните, когато е могъл? Те са били там и са го очаквали. Можел е да се пресегне, да ги грабне и да изчезне, преди да сте разбрали. Но не го е направил — отново замълчах за малко и този път се втренчих още по-решително в здравеняка, исках да разбере колко важно е всъщност всичко това. — После си спомних нещо друго, което ми беше казал. Каза ми, че не бихте го заподозрели, че е откраднал фигурките, дори и да откриете, че ги няма, след като ги взема. Каза, че причината била проста: вярвали сте му. И тогава се запитах, откъде идва това доверие? Отговорът, разбира се, е: идва от съвместната работа. Идва от това да си част от екип. И както инспектор Ример потвърди вече, вие тримата сте били банда. Кой знае колко пъти сте крали заедно? Според мен доста. Но големият удар е станал тук в нощта, когато Роберт Волкерс е бил убит.
Посочих наоколо, направих пълен кръг с ръка и си поех дълбоко дъх, сякаш във въздуха все още витаеше нещо оттогава. Погледнах към Карине Ракер, после вдигнах очи към металните греди на тавана и продължих:
— Истината е, че прекарах доста време в размисли за онази нощ. Дори идвах тук и се опитвах да си представя как е станало всичко. И знаете ли какво реших?
Отново срещнах очите на Здравеняка. В тях вече се четеше нещо различно. Любопитство, може би, а може би известна нотка на страх.
— Реших, че сте изчакали нощта, когато Роберт Волкерс е щял да остане сам тук, поне за малко. Може да сте го чакали той да ви каже кога ще е възможно или пък вие сте му указали деня и часа, но както и да е било, Роберт Волкерс е бил сам, когато тримата сте се появили и той ви е охранявал, докато Майкъл се е оправял с ключалките на трезора. Щом веднъж сте влезли вътре, взели сте колкото сте искали, дори може би всичко. После сте го убили.
С ъгълчето на очите си видях как Слаботелесния бясно клати глава. Здравеняка просто се намръщи и спокойно заяви:
— Не е вярно.
— Не е ли?
— Не сме го убили.
— Хмм. Добре — заявих, като рязко смекчих тона си и повдигнах рамене, — това беше първоначалната ми идея. Май не трябваше да я взимам насериозно. Последният ми роман е виновен, не мога да го довърша. Измислих шест възможни решения на това кой го е направил и как, но нито едно не върши работа. Така че защо разрешаването на този случай да е по-различно? Искам да кажа, няма да отгатна още първия път, нали така? — посочих към здравеняка, после размахах пръст, сякаш двамата с него трябваше да сме наясно. — Честно казано, не бях убеден, че ти си го направил? Защо ти е да го правиш? Какъв възможен мотив имаш? Роберт Волкерс едва ли е щял да ви издаде — щял е да изгуби, както всички останали. И да не забравяме, че Майкъл винаги е отричал да е бил той. Освен това още не сме разнищили загадката с изчезналото оръжие, с което е било извършено убийството — димящия пистолет, както се казва.