— Това е пистолетът, предоставен на Луис Ракер от охраната на „Ван Зант Диамантс“. Държал го е прибран в гардероба си, след като е престанал да работи тук, в случай че мъжете, които заплашвали майка му се появят отново и си останал там, докато госпожа Ракер не решила да прегледа дрехите му, след като починал. Повече от убеден съм, че Роберт Волкерс е бил убит със същия пистолет. И той му е бил даден от неговия работодател.
— Това са само приказки — намеси се Бургграве и погледна към Ример. — Пистолетът, с който е бил убит, така и не беше открит. Безсмислено е да говорим за това.
— Можеше и така да е — рекох, като междувременно поставих пистолета до мен на земята и си сложих чифт хирургически ръкавици за еднократна употреба. — Ако не беше това.
И „това“, което имах предвид, беше втори пистолет и аз го извадих от задния си джоб, хванах го за предпазителя и го вдигнах, така че всички да могат да го видят. Очите им се втренчиха в него, сякаш бях фокусник, който се кани да направи световноизвестен номер.
— Готов съм да заложа сериозна сума, че това е пистолетът, с който е бил убит Роберт Волкерс — продължих аз. — И това е бил пистолетът, с който Ван Зант го е въоръжил. Както сами можете да видите, той е същият като пистолета, който ни донесе госпожа Ракер днес. И знаете ли къде го открих? Във вашия апартамент — казах и се обърнах към Здравеняка.
Здравеняка седна изправено за пръв път.
— Но той не е мой — рече той, прозвуча искрено смутен.
Изчаках малко, преди да отговоря, беше ми любопитно дали щеше да изгуби още малко самообладание.
— Никога преди не съм го виждал — добави той.
— Напротив — отвърнах му аз. — Макар че и тогава изглеждахте също толкова изненадан. Това беше пистолетът, който насочих към вас, когато се измъкнах от апартамента ви, след като ме отвлякохте. От погледа ви разбрах, че нямате никаква представа как съм се сдобил с пистолет. В крайна сметка не бях въоръжен, когато ме претърсвахте, преди да ме завържете на стола в спалнята. Истината е, че открих пистолета на вашия таван.
Изчаках отново, но той не захапа въдицата. Останах с впечатлението, че наистина е озадачен.
— За пръв път го намерих в нощта, когато претърсвах спалнята ви за фигурката. Първоначално беше в раклата ви, но го скрих на тавана, защото имам навика да крия оръжия, които намирам. Ужасни неща са това пистолетите — могат да направят такива страшни бели. Но признавам, че изглеждахте силно изненадан, когато се появих от стаята ви с него. И нямам предвид изненадан, защото сте го търсили в сандъка и не сте разбрали къде се е дянал. Изненадан, защото нямахте представа, че в апартамента ви има пистолет. А според мен не сте имали представа, защото Майкъл го е бил оставил там.
Здравеняка се намръщи и ме погледна сърдито.
— Не ме разбирате, така ли? Майкъл не само е подготвял удара ми, когато е проникнал в апартамента ви. Той е оставил и пистолета.
Настъпи моментно мълчание. Челото му още повече се набръчка.
— Значи е искал да го натопи — обади се Стюарт.
— Не — отвърнах и се обърнах към него. — Защо му е било да го прави? Защо ще прекара дванайсет години в затвора, без да издаде останалите членове на бандата си и щом излезе, ще се опитва да ги натопи? Няма логика.
— Тогава какво? — попита Стюарт.
— А, ето тук става малко заплетено. Ще се върне малко назад. Майкъл ме нае да открадна две маймунки, нали така?
Стюарт кимна. Огледах се отново наоколо и открих, че Здравеняка и Слаботелесния също кимат.
— Въпросът е защо го е направил? Да, щяло е да му осигури алиби пред приятелите му, но още какво? От неговата гледна точка, той нямало да ви ограби. И смятам, че това е било много важно за него. Искам да кажа, прекарал е дванайсет години зад решетките и през цялото това време вие, двамата, търпеливо сте го чакали. Не сте се пробвали да приберете диамантите. Не, съгласили сте се да чакате, докато той излезе и всеки да вземе своя дял.
Завъртях свободната си ръка в знак на размисъл като преподавател, който се готви да се отклони от темата.
— Разбира се, съществува голяма вероятност просто да не сте могли да вземете камъните без него, но има и още нещо. Били сте банда и сте развили известна лоялност един към друг. Майкъл е искал да открадне диамантите от вас, но не е искал да го направи лично. И освен това е искал да ви остави пистолета като компенсация, ако искате дори.
— Каква компенсация? — попита Ким, очите й започваха да просветват.