Гледаха се втренчено известно време, никой не искаше да отстъпи на милиметър. Взаимната им ненавист беше очевидна дори и за слепец, макар че човек да завиди на самоувереността на Бургграве. Ако не бях толкова сигурен в себе си, дори и аз може би щях да помисля, че съм объркал всичко.
— Ще видим тази работа — рече той и тръгна към двукрилата врата в дъното на сградата, полите на полицейския му мундир се вееха зад него.
Погледнах изпитателно към Ример, очаквах да направи нещо. Тя задържа погледа ми известно време, без да се издава. И точно когато вдигнах ръце нагоре невярващо и отпуснах глава назад, тя бръкна във вътрешния си джоб и извади малка радиостанция.
32.
— Е, — казах, след като Виктория вдигна телефона — от балкона ми се вижда Айфеловата кула.
— Шегуваш се.
— Трябва да се наведеш и да си протегнеш врата, след това да надникнеш през всекидневната на апартамента от другата страна на улицата, но се вижда ясно като бял ден. Все едно гледаш през телескоп.
— О, Чарли!
— Но мога да подуша кроасаните от фурната долу. И от спалнята ми се виждат задръстванията.
— Ще можеш ли да пишеш?
— Разбира се, че ще мога. Свикна ли веднъж, шумът изобщо няма да ми пречи.
— И не съжаляваш, че не отиде в Италия?
— Никак даже. Бях загърбил Париж известно време. Беше прекалено очевидно, нали? Но тук е красиво.
— А жените?
— Чух, че имало в изобилие. Напоследък са плъзнали навсякъде. Все някоя храбра душа трябва да разтърси гнездото им.
— Блондинката те е довършила, а?
— Не е чак толкова зле — отвърнах й аз. — Все едно са те проболи право в сърцето.
— Винаги си толкова драматичен.
— Рискове на професията.
— Чарли — каза Виктория, — имам още въпроси за случилото се.
— Още?
— Само няколко. Знаеш колко обичам пропуските в сюжета. Нямам мира, докато нещо не се получи както трябва.
— Но последния път, когато се чухме, заяви, че си доволна.
— И бях. Но после се прибрах у дома, довърших ръкописа, който четях, легнах си и изведнъж ми дойде на ума. Бам! Защо го е направил Американеца? Защо е предал Здравеняка и Слаботелесния и се е опитал да прибере сам всички диаманти? Нещо не ми се връзва. Не ми звучи в негов стил.
— Той беше крадец, Вики.
— Знам.
— Работата му е била да взима разни неща.
— Точно. Но се е размекнал, нали така? И ако те е наел, защото не му е стискало да си вземе сам маймунките, как така не е изпитвал угризения да прибере диамантите?
— Повярвай ми — отвърнах, — много си добра.
— Така ли?
— Да, Вик, в склада при мен имаше осем души, двама бяха професионални следователи и никой не ми зададе подобен въпрос.
— Накърнява ли теорията ти?
— Не, напротив. О, накърнява теорията, която изложих, за да угодя на всички. Но сега е нещо друго. Работата е, че си зададох същия въпрос, когато премислях нещата. И ми трябваше доста време, преди да измисля нещо смислено.
— И какво е то?
— Майкъл е възнамерявал да подари диамантите.
— Моля?
— На Ким.
— О, Чарли! Не говориш сериозно. Защо ще го прави?
— Първо, мисля, че се е чувствал виновен заради начина, по който са се стекли обстоятелствата около баща й. Освен това младото момиче е загубило баща си заради измама, в която и той е бил замесен, но е било толкова объркано, че е отишло да работи в затвора, където е бил и вероятният убиец. Представям си какво е изпитал, когато е разбрал коя е. И после, разбира се, съществува и вероятността наистина да се е влюбил в нея.
— О, я, стига!
— Не си я виждала, Вик. Наистина е хубава. Но у нея има нещо, което я отличава от другите. Предполагам, че след дванайсет години в затвора всеки мъж би я сметнал за доста привлекателна.
— Достатъчно привлекателна, за да й даде цяло състояние от диаманти?
— За него, определено. Според мен е искал да я обезщети за загубата. А Здравеняка и Слаботелесния едва ли са щели да го разберат. Мисля, че и преди съм го казвал, но и у Майкъл имаше някаква притегателна сила.
— Не съм сигурна, че ти вярвам.
— Мисля, че тук малко излизаме от рамката на обичайното. Но знаеш как е, когато се влюбиш в някого. Можеш да изхвърлиш логиката през прозореца.
— Хм. Добре, може и да се съглася с теб донякъде. Да кажем, че е планирал да открадне всички диаманти и да избяга с нея.