О, господи, щеше да...
Аха. Свърши. Отново.
Стенейки необуздано, Фюри се опита да спре. Само че Кормия не искаше той да спира... вместо да се отдръпне, тя се притисна още по-плътно до него, движейки се с поривите на оргазма му.
- Харесва ми, когато правиш така - гърлено каза тя.
Фюри трескаво потърси устните й. Тя като че ли нямаше нищо против, че той е нещастник, който току-що бе свършил преждевременно върху бедрата й, а това означаваше страшно много за него. Нямаше нужда да се преструва на силен. В този най-интимен миг, той можеше да бъде... самия себе си.
- Може да се случи отново - простена той, без да откъсва устни от нейните.
- Чудесно. Искам да го направиш навсякъде по тялото ми.
И тогава той изръмжа гръмогласно, а инстинктът му за белязване се пробуди. Да, каза си Фюри. Щеше да го направи навсякъде по тялото й. Както и вътре в него.
Ръката му се спусна към краката й и той се плъзна по нея, за да достигне до сърцевината й, която бе напоена с нектар, по-влажна, отколкото ако току-що бе взела душ.
Кормия извика и разтвори крака.
Устните на Фюри намериха съкровеното й място още преди той да си даде сметка какво прави. Нямаше значение, че му липсваше опит - копнееше да я вкуси, а това можеше да стане единствено ако устните му докоснеха...
- О, сладка Кормия... - промълви той, допрял устни до нейния извор. Даваше си сметка, че пръстите му се впиват в бедрата й и ги разтварят твърде широко, но не можеше да се спре.
Ала тя като че ли нямаше нищо против. Пръстите й се заровиха в косата му и тя го притисна към себе си, докато езикът му проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Потри лице в нея, а после започна да смуче и да преглъща. Раздиран от жажда, той я утоляваше от нея, а сексуалното напрежение, което протичаше между тях, го отнасяше...
Кормия бе на ръба на оргазма, когато телефонът иззвъня. На Фюри и през ум не му мина да се откъсне от нея, но по това как тя се напрегна и повдигна глава, за да срещне погледа му, почувства, че тя се отдалечава от върха. Беше неспокойна, развълнувана, тревожна.
- Имай ми доверие - каза той, а после езикът му се превърна в копие и като повдигна ханша й, той потъна в нея.
Кормия изкрещя името му и се понесе на вълните на оргазма.
И в този миг някой почука на вратата.
Следващата сцена бе изрязана от „ Свещена любов ”, защо-то всички смятаха, че трябва да бъде махната! Редакторката ми, асистентът ми по проучванията, партньорката ми по критика - всички до един настояваха, че не се нуждая от нея... и аз отстъпих, защото имаха право. Книгата на Фюри завършва наистина въздействащо - да добавя нещо, което се случва години по-късно, някак си разводнява целия ефект. Така че, ето го и непубликувания епилог:
Пет години по-късно...
Хванах я! - извика фюри на бела, докато вдигаше племенницата си на ръце. Нала се изкикоти и зарови личице в косата му (нещо, което страшно обичаше да прави), стиснала го здраво с малките си ръчички.
Бела се появи тичешком иззад ъгъла на библиотеката, но спря рязко, когато ги видя и сребристата й рокля се разпиля като ветрило около краката й. Диамантите около шията й сякаш горяха, също като тези, които носеше около китките и на ушите си.
- Слава богу - каза тя. - Кълна се, че е бърза като баща си.
- Изглеждаш невероятно - обади се Кормия иззад Фюри.
- Благодаря. - Пръстите на Бела се заиграха с роклята. -Това не е обичайният ми стил, но...
- Едва съумява да отдаде дължимото на красотата ти. -Зейдист се появи в библиотеката - същинска свирепа версия на Кари Грант. Смокингът подчертаваше мъжествените очертания на тялото му и почти скриваше пистолета под рамото му. - Я да видим сега - той размаха пръст като си придаде суров вид. - Ще слушаш ли чичо си и леля си?
Нала кимна сериозно, сякаш току-що се бе съгласила да поеме водачеството на континенталните Съединени щати.
- Да, татко.
Усмивката на Зи бе в състояние да озари цялата галактика.
- Това е моето момиче!
Нала се усмихна широко и протегна ръчички към него.
- Целувка, татко.
Зи я взе в прегръдките си и след малко тя посегна към майка си.
- Добре - каза Зейдист делово, след като подаде дъщеричката си на своята шелан. - Ще бъдем в операта до единайсет. След това ще вечеряме у Рот. Пейджърът, мобилният телефон и блекберито са у мен...
Фюри потупа близнака си по рамото.
- Поеми си дъх, братко. Дълбоко.
Зейдист направи най-доброто, което можа, за да се поуспокои.
- Така. Знам, че ще се справите. Искам да кажа, знам, че всичко ще е наред... всичко ще е съвсем наред...