— Случвало ли ти се е преди? — не можа да се сдържи да не попита Мик, когато тръгнаха. — Престъпници да ти предлагат да оправят някого заради теб?
Раф се изкикоти.
— Обикновено не е толкова явно. Но човек натрупва кредити на доста странни места. Например, ако някога се забъркаш в неприятности в Еквадор, познавам точния човек, който ще те измъкне.
— Благодаря — каза Мик. — Ще го имам предвид.
Барът беше наскоро преобзаведен с купища неръждаема стомана, халогенни лампи и измъчени на вид бамбуци, но понеже беше много горещо и нямаше места за сядане навън, не беше пълен както обикновено. Мик стигна десет минути по-рано, избра една маса до стената в дъното, откъдето добре се виждаше вратата, и си поръча бира.
Не си беше губил времето, докато чакаше журито да произнесе присъдата.
Тъй като Сам беше свързана с Раф чрез майка си, беше започнал да проучва Кърстен Уолър. Интернет беше блъвнал обичайния куп ненужна информация, така че той се съсредоточи върху кратките биографии, отпечатани след смъртта й, както и върху писаното по медиите за разследването. Кърстен Уолър беше запазила американското си гражданство и повечето биографии бяха от Щатите, но Мик беше впечатлен от вниманието, което беше получила и отсам Атлантическия океан. Винаги беше знаел, че покойната съпруга на Раф е писателка, но не подозираше, че е толкова известна — сто на сто се беше хванал с Лола, за да получи желаното лекомислено облекчение след твърде много вечери с неподходящо изискани стихове. Лола сигурно мислеше, че Емили Дикинсън е козметична марка.
На снимките Кърстен Уолър изглеждаше хубава жена с нордическа здрава хипарска хубост, с дълга руса коса и широка усмивка, въпреки че един от авторите, който непрекъснато говореше за „красотата й на филмова звезда“, явно беше стар приятел и съответно пристрастен. Освен че беше написала няколко сборника поезия и се беше омъжвала поне три пъти, тя явно се беше ангажирала с всяка радикална кауза от Грийнъм Комън2 до правата на животните. Мик можеше само да предположи, че бракът й с Раф, който беше консервативен до мозъка на костите, е бил привличане на противоположности.
Съсредоточи се върху подробностите, свързани със Сам. На двайсет и няколко години Кърстен беше живяла в Корнуол и се беше запознала с Дейви Бозуин, когото материалите описваха различно: като фермер, рибар или корнуолец. Бракът им продължил едва няколко години, през които била родена дъщеря им Сам. Когато се разделили, Кърстен се върнала в Щатите, като се предполагаше, че е взела Сам със себе си. След десет години обаче пак била привлечена от Англия от съпруг номер три — номер две бил някакъв активист от Питсбърг, но бракът им бил толкова кратък, че никой от вестниците не споменаваше името му. Съпруг номер три беше Раф. Когато и техният брак се разпаднал, тя се върнала в Америка за няколко месеца, но в началото на лятото дошла в Корнуол. Почивала си в отдалечената вила на своя приятелка и една лятна вечер преди малко повече от два месеца си напълнила ваната, съблякла се и влязла вътре. За нещастие пуснала във водата заедно със сапуна едно малко радио, включено в мрежата с разклонител. Смъртта вероятно била мигновена. Всички съмнения, че е било нещастен случай, били изтрити от предсмъртното писмо, намерено на масата в кухнята.
Последните подробности бяха бегло споменати в посмъртните биографии, но всички в кантората знаеха как е умряла жената на Раф. Освен произхода на името на Сам той не успя да открие почти нищо за нея.
А ето я и нея. И тя беше дошла по-рано. Не го видя веднага, но застана до огромния фикус до вратата и се огледа. На рамото й висеше опърпана чанта на зелени и червени ивици, носеше и огромен калъф, в който очевидно имаше чело. Май беше със същите дрехи, с които беше, когато се видяха онази вечер — милитари панталони, черна тениска и маратонки. Средна на ръст и слаба, тя имаше къса тъмна коса, сресана назад над челото в прическа, която би могла да се нарече урбанистичен шик гамен, но по-вероятно беше за удобство. Не беше скандинавска красавица като майка си, но беше поразителна. Дори начинът, но който стоеше на входа, беше необичаен — беше безстрашна, твърда и бдителна и оглеждаше помещението, все едно се готви за въоръжено нападение, а не търси познато лице. Мик въздъхна. Предпочиташе да си пие питието след работа с весели и забавни хора — а нито едно от тези определения не подхождаше на Сам.
Тя го видя. Разпознаване, но нито намек за усмивка. Приближи се.
2
Грийнъм Комън — ракетна база в Бъркшир, Англия, където през 1981 г. жени активистки вдигат „лагер на мира“, за да протестират срещу разполагането на атомни ракети в базата. — Б.пр.