— Ето ти и книгите, които ми даде — каза Елизабет.
— Благодаря. Остави ги и сядай. Ще ги върна на местата им веднага щом приключим с това.
Боб сумтеше и свиваше устни, докато прелистваше страниците напред и назад.
— Имам някаква идея какво е това — промърмори той. — Имам някаква идея… — Взе една книга от полиците, които покриваха стените от пода до тавана. Томовете бяха подредени по азбучен ред, разделени с етикети по теми. Боб седна в едно дълбоко кожено кресло; по негова покана Елизабет се настани на дървения стол край бюрото му.
— … но пък, от друга страна, нещо не се връзва. — Боб остави тетрадката в скута си. Вдигна очилата на челото си и разтри очи. — Защо ти е да знаеш какво пише?
Елизабет се усмихна тъжно и поклати глава.
— Не знам, наистина. Просто каприз, смътно предчувствие, че може да ми обясни някои неща. Но сигурно вътре няма нищо интересно. Вероятно са само списъци или предстоящи задачи.
— Вероятно — каза Боб. — Но може да я дадеш на експерт. Да я занесеш в някой музей или университет, където има специалисти по тези неща.
— Не бих ги притеснявала с нещо толкова незначително. Ти не можеш ли да разчетеш текста?
— Може и да успея. Зависи колко таен е шифърът. Ако си водила дневник, например, да речем, че в него си се наричала Кралица Бес. Някой може да разкодира думите Кралица Бес, но пак да не разбере за кого се отнася.
— Вероятно е така. Не си губи много време с това, Боб. Защо ли не…
— Не, не, интересно ми е. Бих искал да поработя над тетрадката. Буквите обаче не са от езика, на който е написана, толкова мога да ти кажа. Това е гръцка азбука, но думите не са гръцки. Мисля, че самите думи са от някакъв смесен език, вероятно сред тях има и някои тайни названия.
— Искаш да кажеш, че оригиналният език може дори да не е английски?
— Точно така. Когато разгадавали Линеар Б6, изгубили години, защото си мислели, че се опитват да четат гръцки, но не било така. Поне не бил атически диалект. След като проумели това, всичко си дошло на мястото. Не че това тук е сложно колкото Линеар Б, в това мога да те уверя.
Елизабет се усмихна.
— Откъде знаеш толкова много неща?
— Трябваше да се занимавам с нещо, за да съм на нивото на Айрин. Някога, когато бизнесът вървеше добре, тя изкарваше всичките пари в семейството. А аз се занимавах с такива неща. В свободното си време правех проучвания. Ще се изненадаш колко можеш да научиш само като четеш. Знаеш ли какво. Ако не успея да разгадая този текст до две седмици, занеси го на някой друг.
— Сигурен ли си, че нямаш нищо против?
— Напротив, ще ми бъде приятно. Обичам предизвикателствата.
Обади се Стюарт, мъжът, с когото се беше запознала в дома на Линдзи. Елизабет се изненада, но й беше приятно да го чуе. Покани я на вечеря и тя прие. Винаги изпитваше лека вина, когато излизаше с други мъже. И никакви доводи колко „неверен“ е Робърт не успяваха да заглушат гузната й съвест, която също така никога не я спираше да приема поканите.
Отидоха в китайски ресторант, за който Стюарт я увери, че е по-автентичен от всички други подобни заведения в Англия. Беше работил една година в Хонконг и там беше научил малко китайски. Поръча половин дузина блюда и каза няколко думи на мандарин, които сервитьорът се постара да покаже, че разпознава. Елизабет слушаше с интерес обясненията му за всяко ястие. Имаха същата лепкава консистенция, която познаваше от доставките вкъщи в Падингтън, но Стюарт упорито твърдеше, че са оригиналът. Щеше й се да бяха пили вино вместо чай.
Той попита дали не би искала след вечеря да отидат до апартамента му. Намираше се в голяма сграда в квартал Сейнт Джонс Уд, недалеч от ресторанта. Елизабет беше заинтригувана от този мъж и любопитна къде живее. Погледът й се местеше бързо по дървения под, изисканите килими, пълните с книги лавици. По бледосивите стени имаше само три картини, но всичките бяха елегантни и подходящи — някъде между изкуството и декоративността.
Докато тя пиеше кафе, той отиде до рояла и светна лампата с червен абажур до него.
— Ще изсвириш ли нещо? — попита тя.
— Изгубил съм тренинг.
Трябваше да го убеждава още малко, но накрая той потри ръце и седна зад клавишите.
Изсвири нещо, което й беше смътно познато — изящен мотив, чието въздействие се крепеше на не повече от две-три ноти. Начинът, по който той свиреше — много деликатно и прецизно — беше затрогващо добър. Веднага щом чу мелодията, Елизабет осъзна, че ще я запомни за дълго.
6
Писменост, която се е използвала за записване на ранния старогръцки език в периода около XIII в. пр.Хр. Линеар Б предхожда гръцката азбука с няколко века и по всяка вероятност излиза от употреба след залеза на Микенската цивилизация. — Б.пр.