Основните галерии, които се изграждаха от две години, постепенно се разширяваха и се насочваха към хребета, но ротата на Уиър работеше в плитък тунел, от който се чуваха действията на германските сапьори. Една сутрин до тях долетяха звуци от работещи над тях немци. Май че наблизо имаше подземна стълба, от която изскачаха хора. Ботушите им тропаха по тунела отгоре. Уиър нареди да опразнят техния тунел, но двама или трима трябваше да останат, за да слушат какво се случва и да се уверят, че немците няма да стигнат под главния окоп. Нямаше доброволци, затова се наложи да направи график за дежурства. Взеха свещи със себе си, за да могат да четат, докато се ослушват. Немците взривиха тунела им с огромен камуфлет7. Двамата мъже на пост бяха погребани под хиляди тонове фламандска пръст.
Уиър беше в окопа, когато избухна експлозията, пиеше чай със Стивън и му говореше за трудностите си. Пребледня, когато земята под него се разтресе. Горещата течност се разля, без да забележи, по треперещите му ръце.
— Знаех си — каза той. — Знаех си, че ще ни взривят. Трябва да сляза долу. Моя беше идеята да ги оставя там. О, боже, знаех си, че така ще стане.
Погледна трескаво Стивън, търсейки съчувствие у него, след това се втурна към тунела.
— Чакай малко — каза Стивън. — Може да си изгубил трима души там долу, но ако врагът има тунел под този окоп, аз ще изгубя половината си рота. Най-добре разбери съвсем точно накъде води техният тунел.
— Ела да видиш сам, щом си толкова загрижен. Първо трябва да мисля за собствените си хора — отвърна Уиър.
— Вземи един от твоите и му нареди да се върне и да ми докладва.
Уиър беше толкова гневен, че беше спрял да трепери.
— Не ми казвай какво да правя. Щом си толкова притеснен за войниците си, тогава…
— Разбира се, че съм притеснен за тях. Ако се съмняват, че под тях е заложен взрив, няма да останат и двайсет и четири часа в окопа. Ще има бунт.
— Е, тогава слез долу и виж сам.
— Не е моя работа да пълзя под земята.
Стивън следваше Уиър през окопа към мястото, където пазеха миньорското оборудване. Уиър взе едно канарче в малка дървена клетка и се обърна с лице към Стивън.
— Страх ли те е? — попита той.
Стивън се поколеба, докато се взираше в клетката.
— Разбира се, че не, просто…
— Ами тогава тръгвай с мен.
Стивън рядко се оставяше Уиър да го надприказва, но сега нямаше голям избор.
— Ще ни отнеме само час — обясни Уиър, защото видя, че Стивън се колебае. Настъпи мълчание. — Последния път беше ранен долу, нали? И предполагам, че сега се боиш да слезеш.
— Не — каза Стивън. — Не се боя да вляза под земята.
Уиър му подаде миньорска каска с лампа и кирка.
— Много е тясно там и ще трябва да разчистим част от срутената пръст, като стигнем до мястото на взрива.
Стивън кимна мълчаливо. Нареди на най-близкия до него човек да каже на Елис къде отива, след това последва Уиър към входа на тунела.
Върху дървената конструкция, построена само на педя от предната стена на окопа, беше опънато парче брезент. Изкопаната пръст беше изнесена с чували и изхвърлена много назад, за да не могат вражеските самолети да се ориентират къде се копае. Входът не беше по-голям от заешка дупка.
Уиър се извърна към Стивън, на лицето му беше изписана тревога.
— Следвай ме колкото можеш по-бързо.
Под бруствера на окопа имаше вертикална шахта, която водеше към мрака във вътрешността на земята. Хоризонталните дървени стъпала бяха през няколко педи разстояние. Уиър се спусна надолу с тренирана сръчност, захапал дръжката на клетката с канарчето, но Стивън трябваше да търси опипом всяко стъпало. Накрая стигна до дървената платформа, където го чакаше Уиър.
— По-бързо, за бога. Няма страшно. Просто един плитък тунел.
Дишайки тежко, Стивън каза:
— Не трябваше ли да пратиш санитарите?
— Да, те са готови, но няма да дойдат, докато техният офицер не им нареди.
Уиър продължи напред, приклекнал в мрака, стиснал клетката с канарчето в лявата си ръка. Стивън го следваше на няколко крачки. Птичката чуруликаше, макар че не беше ясно дали от страх, или от радост. Стивън потръпна от песента й. Замисли се за земята над главите им — надупчена от снаряди, с кратери, наполовина пълни с вода, в които плъховете си играеха и пируваха с неизнесените трупове; отдолу десетина метра неподатлива глинеста почва, през която влагата отгоре все пак можеше да проникне.
7
Подземен взрив за разрушаване на подходите на противника, без пробив на повърхността. — Б.ред.