Опита се да си мисли, че победата на хълма ще бъде разплата за Уиър и ще му донесе удовлетворение, но не можеше да си го представи. Той беше просто отсъствие сега. Стивън си спомни озадаченото му открито лице, бледата му кожа, прошарена от червени капиляри, спукани от пиене; спомни си олисяващия му череп, стъписаните му невинни очи. Замисли се със съжаление за плътта му, която щеше да се върне в земята, без да е познала друго човешко тяло.
През цялата нощ и на следващия ден лежа неподвижно в леглото. Не каза нищо, когато Маунтфорд дойде и се опита да го накара да се надигне. Отказа храната, която му донесоха. Проклинаше се за последната си грубост към Уиър. Мразеше се заради себичността си, защото беше изпитвал повече съжаление към себе си, отколкото към мъртвия си приятел. Но нищо не можеше да направи. Както и всички останали се беше научил да пропъжда смъртта от мислите си, но не можеше да се пребори със самотата. И след като Уиър беше вече мъртъв, нямаше кой да го разбере. Опита се да се разплаче, но сълзите не дойдоха, за да изразят безутешната му мъка или обичта му към бедния побъркан Уиър.
На третия ден полковник Грей дойде при него.
— Най-накрая постигнахме успех — каза той. — Тунелите свършиха прекрасна работа. Имаш ли нещо против да поседна, Рейсфорд?
Стивън седеше на ръба на леглото. Беше направил опит да се изправи и да отдаде чест, когато Грей влезе, но полковникът му махна с ръка да не го прави. Посочи един стол край масата.
Грей кръстоса крака и запали лулата си.
— Фрицовете така й не разбраха откъде им дойде. Никога не съм вярвал в каналните плъхове — само копаят дупки, които врагът после укрепва. Но дори и аз трябва да призная, че този път си свършиха работата.
Продължи да говори още няколко минути за атаката, очевидно без да забелязва, че Стивън не му отговаря.
— Нашите хора бяха в резерва — продължи той. — Нямаше нужда от тях. Някои ми се сториха разочаровани. — Дръпна от лулата. — Не много обаче.
Стивън прокара ръка през рошавата си коса. Чудеше се дали някой е пратил Грей при него, или той сам беше решил да дойде.
— Станфорт — каза Грей. — Изглежда като типичен английски щабен офицер, нали? Дебел, самодоволен, зле информиран. Прощавай, Рейсфорд, нямам нищо против англичаните, както много добре знаеш. Но в неговия случай външността е измамна. Той планира всичко много внимателно. Сигурен съм, че е спасил живота на много хора при тази атака.
Стивън кимна. Слаб интерес беше започнал да прониква през мрака на скръбта му; беше като първото болезнено усещане за протичаща кръв в изтръпнал крайник.
Грей не спираше да говори и да пуши.
— Изникна един деликатен въпрос с нашите благородни френски съюзници. Те изпитват затруднения. Как да го кажа, срещу тях има брожения. Отстраняването на ослепителния генерал Нивел14 помогна донякъде. Петен изглежда е по-пестелив, когато се отнася до живота им, но все пак това е тревожно. Доколкото знаем, метежите са се разпространили в две трети от армията, може би една от всеки пет дивизии е сериозно засегната.
Това, което Грей говореше, заинтригува Стивън. При сходни обстоятелства френската армия се беше представяла по-добре от британската и показваше нечовешка устойчивост. Бунтовете изглеждаха немислими.
— Станфорт ще поиска ти и Маунтфорд да тръгнете с него. Срещата е напълно неофициална. Френските офицери, с които ще разговаряте, са в отпуск. Всичко е уредено по приятелска линия.
— Разбирам — каза Стивън. — Учуден съм, че е било позволено. Ние почти не се срещаме с французите.
— Точно така — отвърна Грей и се усмихна победоносно, но сдържано. Беше накарал Стивън да проговори. — Не е позволено. Това е просто обяд с приятели. И тъй като така и така съм тук, ще ти кажа, че изглеждаш ужасно. Избръсни се, изкъпи се. Съжалявам за онзи сапьор, знам, че бяхте приятели. А сега ставай.
Стивън го погледна с празни очи. В тялото му нямаше и капчица енергия. Погледът му се спря върху бледите ириси на Грей. Опита се да почерпи сила от по-възрастния мъж.
14
Генерал Робер Нивел, главнокомандващ френската армия по време на Първата световна война, е отстранен след неуспешно настъпление през април 1917 г., при което загиват близо 190 000 френски войници. В армията избухват бунтове, които обхващат близо половината от състава й. — Б.ред.