В следващите дни се върна към работата си. Пристигаше навреме сутрин и си разменяше любезности с колегите. Ругаеше и плюеше, когато назъбеният трион заседнеше в чвореста дървесина. Изпод рендето му излизаха дълги спираловидни стърготини. Търкаше с шкурка и опипваше с пръсти гладката повърхност. Вкусваше сладкия дъх на анасона по обед и наблюдаваше облака, който се образуваше в чашата му, докато наливаше вода в питието си. Говореше, шегуваше се с другите мъже и не даваше никакви признаци, че нещо се е променило.
Вечер влизаше в кухнята и си приготвяше каквото може от наличните продукти — различни вариации на заешко с домати. След това сядаше пред огнището и изпиваше бутилка вино, взрян в жарта.
Върнала се е, защото й се е сторило, че може да спаси душата си. Прибрала се е у дома, защото се е уплашила от бъдещето и е била сигурна, че може да възстанови предишния ред. Той нямаше избор, освен да продължава започнатото.
Когато изпиеше виното, се качваше в спалнята и се просваше с ботушите върху бялата покривка на леглото. Не можеше да мисли за нищо.
Лежеше и се взираше в нощта през прозореца.
Усещаше как изстива.
Част втора
Франция, 1916
Джак Файрбрейс лежеше на петнайсет метра под земята с няколко стотици хиляди тона от Франция над главата му. Чуваше хрипливото дихание на тръбите, които помпаха въздух в тунела. По-голямата част от кислорода се изчерпваше, докато стигнеше до него. Гърбът му беше подсигурен от дървен кръст, краката му опираха в глината, а лицето му гледаше към врага. Със специално пригодена лопата събираше пръст в торбата, която подаваше на Евънс, неговия партньор, който след това изпълзяваше надалеч в мрака. Джак чуваше ударите по гредите, с които укрепваха изкопа зад него, макар че на мястото, където се намираше, нямаше гаранция, че почвата ще издържи.
Потта се стичаше по челото му, пареше в очите му и го караше да тръска глава. На това място тунелът беше малко над метър широк и към метър и половина висок. Джак не спираше да забива лопатата в пръстта пред себе си и да я откъртва така, все едно я мразеше. Вече не помнеше откога беше под земята. Беше му по-лесно да не мисли кога ще свърши всичко това, а да продължава да копае. Колкото по-усърдно се трудеше, толкова по-леко му беше. Сигурно не беше излизал на дневна светлина от поне шест часа, а и тогава не видя много от нея, само рехава зеленикава мъгла по долината на френско-белгийската граница, огряна от конвулсивните взривове на снарядите.
Частта му не беше успяла да се върне в базата си в близкото село. Боевете в тази част на фронта бяха толкова интензивни, че пехотинците на повърхността не можеха да останат в окопите без защитата на хората под земята. Сапьорите2 засега трябваше да спят в камерите на върха на шахтите или в окопите заедно с другите наземни войски.
Джак усети как някой го сграбчи за лакътя.
— Джак. Имам нужда от теб. Търнър е чул нещо на десетина метра назад. Ела.
Евънс го издърпа изпод дървения кръст, Джак се обърна схванато, свали подгизналата от пот блуза от раменете си и последва пълзящата задница на Евънс, докато стигна до място, където можеше да се изправи. Премигваше в сумрака.
— Насам Файърбрейс. Търнър каза, че приличало на звук от копаене.
Капитан Уиър, внушителен мъж с рошава коса, облечен в цивилен пуловер и с гуменки на краката, го бутна към облегналия се на лопатата си Търнър — уморен и уплашен човек, треперещ от изтощение в горещия тунел.
— Точно тук беше — каза Търнър. — Приближих глава до тази греда и чух вибрации. Не бяха от нас, сигурен съм.
Джак допря ухо до стената на тунела. Дочу ритмичното дихание на помпите в тръбите над тях.
— Ще трябва да спрете захранването с въздух, сър — каза на Уиър.
— Господи — обади се Търнър. — Не мога да дишам…
Уиър изпрати съобщение на повърхността. След две минути шумът утихна и Джак отново коленичи. Често имаха нужда от изключителния му слух. Предната зима на две мили южно от Ипър беше коленичил на дъното на окопа с ухо, долепено до пълна с вода туба от бензин и бе стоял така, докато главата му беше загубила чувствителност. Предпочиташе душната тишина на тунела пред изтръпването на черепа.
Останалите мъже застанаха неподвижно, когато Уиър вдигна пръст към устните си. Джак вдиша дълбоко и се заслуша, тялото му се стегна от усилието. Долавяха се далечни неравномерни звуци. Не беше сигурен какви са. Ако от предпазливост се евакуираха от тунела и после се окажеше, че шумът е бил от гърмежи или от стъпки, щяха да изгубят ценно време. От друга страна, ако не успееше да установи по звука, че германците копаят свой тунел срещу тях, жертвите сигурно щяха да са повече. Трябваше да е сигурен.
2
В исторически план в задачите на сапьорските части влиза прокопаването на тунели към позициите на врага и създаването на фортификационни съоръжения по линията на фронта. — Б.ред.