Върнаха се на главния път и тръгнаха мълчаливо към Ошонвиле. Приготовленията за битката бяха променили всичко. Заведението, в което беше обядвал със семейство Азер беше превърнато в полева болница. На главната улица на селото, задръстена от купи сено и каруци с фураж, полковник Баркли беше възседнал дорест кон с лъскави едри хълбоци. Когато ротите се подредиха в каре и спряха мълчаливо на място, взирайки се в него, той се изкашля и им каза онова, което те бяха подозирали, но досега не им беше съобщено официално. С позьорската си парадност, яхнал лениво пръхтящия си кон, той приличаше на герой от комична опера.
— Ще атакуваме. Знам, че го чувате с облекчение, защото точно затова сте дошли. Ще се биете и ще победите. Ще нанесете такъв разгром на врага, от който той никога няма да се съвземе. Чувате как артилерията обстрелва укрепленията му. Бомбардировката ще спре утре и тогава ще щурмувате. Врагът ще бъде напълно деморализиран. Защитите му вече са пробити, бодливата тел е разкъсана, землянките му са сринати. Уверен съм, че по вас ще бъдат изстреляни само шепа куршуми. Врагът ще се радва да види някого, на когото да се предаде.
Беше преодолял първоначалната си нервност, която караше гласът му да звучи като лай. Ентусиазмът и вярата му в това, което говореше, се предадоха на мъжете. Някои от по-младите се разплакаха.
— Трябва да ви предупредя обаче, че се налага да сте изключително внимателни, когато те се предават. Инструкциите на Генералния щаб са, че врагът трябва да докаже намерението си да се предаде в плен, за да няма никакви съмнения. Ако имате колебания, знаете какво да правите. Според мен щикът си остава изключително ефикасно оръжие. Едва ли има нужда да ви напомням славната история на този полк. Спечелили сме си прозвището „Козите“ по време на Полуостровната война4, когато сме доказали способността си да се справяме на скалист терен. Ние не отстъпваме; самият херцог на Уелингтън ни е командвал и ни е вдъхвал смелост. Нямам какво друго да ви кажа, освен че трябва да тачите паметта на онези мъже, които са носили същите нашивки преди вас. С поведението си по време на битката трябва да покажете, че сте достойни за великите дела от историята на този полк. Трябва да се стремите към победа в името на семействата си, на своя крал и на своята страна. Вярвам, че ще го направите. Вярвам, че скоро ще вечеряме в Бапом. Бог да ви благослови!
Възторжените възгласи веднага бяха укротени от военните полицаи, които започнаха да крещят инструкции на всяка от ротите. Щеше да бъде наложена най-строга дисциплина. Всеки, който се опиташе да избяга от бойното поле, щеше да бъде разстрелян. Никакви въпроси в разгара на битката. Когато ентусиазмът на войниците позатихна, продължиха със списък на мъжете, екзекутирани като страхливци.
— Кенеди, Ричард, дезертирал пред лицето на врага, екзекутиран; Мастърс, Пол, неизпълнение на заповед, екзекутиран…
Когато започнаха да изброяват имената, Стивън извърна глава и се взря в обърканите и уплашени лица на Хънт, Лесли и Барнс. Типър, пищящото момче, което бяха изнесли от окопа, се беше върнало тъкмо навреме със същото празно изражение. Дори издълженото жизнерадостно лице на Бърн беше пребледняло. Много от мъжете приличаха на озадачени момчета, разкъсвани между въодушевлението и желанието да се върнат при майките си. Стивън си запуши ушите, за да не чува.
— Симпсън, Уилям, дезертирал, екзекутиран…
Когато напускаха село Ошонвиле, мислите на Стивън се върнаха към онзи горещ ден, който прекара край реката със семейство Азер. Бяха срещнали и други фамилии, дошли чак от Париж заради прочутия риболов на Анкр. Може би утре най-накрая щеше да опита „английския“ чай в сладкарницата в Тиепвал.
Спомни си откритото любящо лице на Изабел; усети отново пулса й, онзи прикрит ритъм на желанието й, който по странен начин разкриваше човешката й природа. Видя блесналия флиртуващ поглед на Лизет, начина, по който беше взела ръката му и я бе поставила върху тялото си. Онзи зареден с емоции ден изглеждаше също толкова нереален и призрачен, колкото следобеда, в който вървяха през полята към окопите.
Слушайки как мъжете потеглят, Стивън сведе поглед към собствените си крака, омотани с униформени гетри над ботушите, които го водеха напред. В мига, в който напуснаха селото и капаните на неговата нормалност, времето сякаш спря и се срути. Следващите три дни минаха като миг; образите се запечатваха в паметта му с плашеща яснота и щяха да останат там до смъртта.
4
Полуостровната война (1808 — 1814) е военен конфликт между Франция и съюзените сили на Испания, Обединеното кралство и Кралство Португалия за контрол над Иберийския полуостров по време на Наполеоновите войни. — Б.ред.