— Миличка, според мен заглавието е доста забавно — каза мама. — Не ми харесва само това, че са изпуснати най-интересните случки.
— Да, съгласен съм — потвърди Лесли.
— Кои най-интересни случки? — подозрително попита Лари.
— Ами да кажем твоята обиколка с яхтата на Макс около острова. Беше смях до припадък!
— Под съд щях да го дам!
— Защо пък ще го съдиш, като действително беше забавно? — каза Марго.
— Ами ако те беше изрисувал теб, когато се увлече по спиритизма? Щеше да ти е съвсем забавно, нали? — саркастично попита Лари.
— Не, в никакъв случай, това е недопустимо! — ужаси се Марго.
— Аха, видя ли! — победоносно заяви той. — Ами съдебният процес на Лесли?
— Защо пък забъркваш и мен в тая каша? — попита Лесли.
— Ти натякваше, че бил изпуснал най-интересните епизоди — отвърна Лари.
— Вярно, бях ги забравила — с усмивка каза мама. — Джери, по мое мнение ти си пропуснал най-веселите истории.
— Това ме радва — любезно отвърнах аз.
— Защо? — намеси се Лари и ме стрелна със заплашителен поглед.
— Защото съм решил да напиша още една книга за остров Корфу и да запълня всички тия пропуски обясних невинно аз.
Веднага се вдигна врява.
— Забранявам! — изрева Лари, като се секнеше с всичка сила. Абсолютно ти забранявам!
— Няма да пишеш за спиритизма ми! — пискаше Марго. — Мамо, кажи му, че няма право!
— Нито за моя съдебен процес! — озъби се Лесли. — Няма да допусна това!
— И само да си споменал за яхти… — започна Лари.
— Лари, миличък, не викай! — прекъсна го мама.
— Тогава му забрани да пише тая книга! — изкрещя той.
— Не говори глупости, миличък, аз не мога да го спра! — отвърна мама.
— Пак ли искаш да ни навлече беля на главата? — попита с пресипнал глас Лари. — Банката да ни праща писмо с любезна молба да погасим отпуснатия ни кредит, продавачите да ни гледат недоверчиво, да ни се подхвърлят пред вратата пакети с усмирителни ризи, да ни обръщат гръб всички роднини? Ти си глава на семейството — няма да му даваш да пише книгата!
— Лари, миличък, ти наистина преувеличаваш! — каза мама. — Въпреки всичко как мога да го спра, щом иска да я пише? Не смятам, че ще навреди някому, а според мен това са най-интересните случки. Не мога да разбера защо да не напише тази книга?
Семейството скочи едновременно и започна гръмогласно да й обяснява защо не трябвало да пиша книгата. Изчаках глъчката да стихне и казах:
— А освен тези случки има и доста други.
— Кои, миличък? — обади се мама.
Зачервили лица и притаили дъх, всички ме гледаха напрегнато.
— Ами — дълбокомислено казах аз, — искам да опиша любовното ти приключение с капитан Крийч, мамо.
— Какво? — кресна мама. — Да не си посмял!… Любовно приключение с това отвратително старче! Как ли не! Не ти разрешавам да пишеш за това!
— Аз смятам, че това е най-интересният епизод мазно каза Лари. — Страстният трепет на романса, опияняващият стародавен чар на примадоната… Как само бе замаяла главата на бедния старик!
— Уф, я млъквай! — гневно отсече мама. — С тия приказки действително ме ядосваш! Джери, смятам, че ще сбъркаш, ако се заловиш с тая книга.
— Точно така! — каза Лари. — Ако я публикуваш, ще те дадем под съд колективно.
Пред такова сплотено и непреклонно семейство, обладано от решимост да ми попречи на всяка цена, ми оставаше само една възможност: да седна и да напиша тази книга.
Подобна работа е изпълнена с опасности за автора. Новите му читатели не желаят да им се досажда с препратки към предишната му книга, с която не са запознати. А тези, които са я чели, не желаят постоянно да им се повтарят вече известни събития. Надявам се, че съм успял да избегна и едното, и другото.
Първа част
Перама
Тука издигат стъбла към небето високи дървета — нарове, ябълки, круши, натегнали с плод превъзходен, сладки смокини и още маслини, разлистени чудно. Никога техният плод не пропада, не се покварява цяла година — и лете и зиме. Лъхът на зефира вечно заражда едни и налива за зреене други. Круша след круша старее, след ябълка, ябълка зрее, грозд подир грозд пожълтява, смокинята сменя смокини.3
Кръщението
Островът се намира до албанското и гръцкото крайбрежие и прилича на дълъг, като че разяден от ръжда ятаган. „Дръжката“ му е планински район, в по-голямата си част неплодороден, каменист и с извисяващи се канари, където намират подслон сини скални дроздове и соколи — скитници. От златисточервените скали обаче изобилно блика вода към долините и там растат бадемови и орехови гори, под чиито сенки е прохладно като в кладенец. Пред погледа се издигат гъсти редици от копиевидни кипариси и смокинови дървета със сребристи стъбла и с големи като подноси листа. По „ятагана“ се разстила вълнообразен сребристозелен „юрган“ от гигантски маслинови дървета. Някои от тях са очевидно на над 500 години и имат своеобразен изгърбен вид, като че страдат от артрит. Стволовете им са обсипани със стотици дупчици и приличат на пемза. Към острието на „ятагана“ е Лефкими с пясъчните си дюни, чийто блясък дразни очите, и с големите си солени блата. В тях вирее много тръстика; стъблата й скриптят, шумолят и си шушнат тайнствено. Островът се нарича Корфу.