Освен това, по незабележим начин, който никога не изискваше отговори или налагаше някакъв натиск върху нея, той изразяваше все по-задълбочаващите се чувства към нея. Но това включваше бъдещето, а нейното нещастие беше прекалено живо, за да мисли за утрешния ден или да прави нещо друго, освен да понася болката си и миговете на негодувание и безпомощна ярост. Дейвид беше приятен и интересен събеседник и притежаваше качества, които тя харесваше и им се възхищаваше, но не искаше да търси нещо повече от това в чувствата си.
Докато следваше стадото, на излизане от гъсталаците с евкалиптови храсти, тя видя билабонга отсреща на откритото тревисто поле, където спънатите с въжетата коне пасяха. Между разпръснатите дървета на една ниска издатина над водата, Дейвид беше подредил на купчина багажа под едно дърво и събираше дърва за огъня. Овцете подушиха водата и покритите им с вълна гърбове се заклатиха забързано към нея.
Конете и овцете нагазиха във водата, а конят на Александра си пробиваше път между тях. След като изгради бивака, Дейвид излезе от дърветата, а овцете, напоени добре, започнаха да се връщат към полето да пасат. Той ги наглеждаше и в същото време правеше временната кошара в подножието на хълма, докато Александра разседла и спъна коня си и го пусна да пасе сред останалите животни.
Тя отиде до бивака и взе кофите за вода, след това ги занесе до извора, който представляваше малък вир с превъзходна студена вода в естествено каменно корито, засенчено от дървета и заоблени речни камъни от гранит. Докато пълнеше кофите, тя забеляза върху камъните резба, която по всичко личеше, че представлява силно стилизирани образи на хора, птици и други животни. Линиите върху камъните, навярно изрязани от аборигените преди векове, с течение на времето бяха загубили очертанията си.
Александра занесе водата до бивака, след това запали огън и започна да приготвя вечерята. Щом слънцето започна да залязва, Дейвид вкара овцете във временната кошара. Не след дълго, той се появи в бивака заедно с кучетата. Александра му спомена за резбата върху камъните при извора, и той й каза за други, които беше виждал.
В същия миг той внезапно млъкна, тъй като в далечината се чу виене на куче динго, натрапчив и потискащ звук. Някъде в евкалиптовите храсталаци му отговори друго. Тъкмо неговият вой изчезна, трето куче, близо до него започна да вие мрачно.
Овчарските песове се наежиха и оголиха зъби, а Керък се намръщи, докато слушаше виенето на дивите животни.
— Тези кучета, изглежда са съвсем наблизо — замисли се той. — След като веднъж разберат какво могат да направят огнестрелните оръжия, те обикновено стават по-предпазливи, когато решат да се приближат до някое стадо, освен когато са много гладни.
— Убивал ли си някога кучета динго? — попита Александра.
— Да, но това беше преди доста време — каза той, заслушан в друго виене, идващо от различна посока. — Тези вероятно скоро са се преместили в този район и изглежда са доста голяма глутница. Може да си имаме грижи с тях, така че тази нощ ще спя до кошарата.
Като изостави темата, той отново заговори за рисунките на аборигените. От време на време се чуваше как кучетата динго вият, докато Александра привършваше с готвенето, а песовете гледаха в тъмното, ръмжейки. Тя нахрани кучетата, след това сложи на Дейвид и на себе си.
Докато се хранеха, Александра отново се върна към забележката, която бе направила предната вечер. Разговорът им бе засегнал бандитите и Дейвид беше споменал, че ги познава отпреди. Като си спомни разговора между Хинтън и Краули за някакъв старши надзирател в Парамата, тя попита дали той е човекът, за когото бяха говорили разбойниците.
Дейвид кимна, като й каза, че е отговарял за един строителен обект, където двамата бандити са били общи работници.
— Те повече създаваха грижи, отколкото работеха — добави той, — така че когато избягаха, не липсваха на никого.
— Защо избягаха? Да не би да ги изпращаха в затвора на остров Норфолк или нещо подобно?
— Не, навярно и това в крайна сметка щеше да стане, но не това беше най-близката перспектива. Настоявах Хинтън да се ожени за момиче на име Обърта Маубрей, но мисля, че това само ускори нещата. Според мен двамата отдавна планираха да избягат.
— Да, да, Хинтън спомена някаква жена. Тя беше бременна от него, нали?
Изразът на лицето му говореше, че съжалява, че е споменал тази страна на въпроса, и той кимна с глава.