— Не можеш ли да прибереш едната част, а после другата.
— Не, ще ми трябват няколко дни да събера само едната част. В това време другите ще са се разпръснали твърде далеч, за да могат да бъдат открити.
— Или ще умрат от жажда — замисли се Александра.
— Така е. Тези, които не попаднат случайно на вода, ще загинат, тъй като те не могат да я намират от разстояние, както би могъл да направи човек върху кон. Е, трябваше да наема овчар тази година, но каквото е сторено, е сторено.
— Как са се разделили овцете пред скалата, по равно ли?
— Не, като се има предвид пътеката, която са направили, повече от половината са тръгнали на север — каза Дейвид. Той изпи чая докрай, след това явно пропъди угризенията на съвестта си, докато се изправяше. — Именно след тях ще тръгна. Ако успея да открия повечето овце и ако агненето е сравнително добро през идната пролет, след година-две ще имам отново голямо стадо.
— Това означава една или две загубени години — отбеляза Александра.
— Така е, но както казва Пат, който не иска да рискува, да не се захваща с овцевъдство. Какво ще кажеш, ако те оставя с онези овце там и конете? Кучетата динго няма да дойдат отново, а аз ще се върна след няколко дни.
Александра се изправи, като тръсна глава.
— Не, не искам да оставам тук. Ще тръгна след овцете, които са се отправили на югоизток, Дейвид.
— И дума да не става, Александра — отсече той твърдо. — Знаеш много добре, че не можеш да се скиташ тук сама.
— Няма да се скитам, а ще събирам овцете. А няма да бъда сама, тъй като някои от кучетата ще бъдат с мен.
Дейвид пропусна забележката й, повтаряйки, че ще бъде сама. Припомни й свои преживявания, когато загубил пътя към Уайамба и за малко не загинал. Тя изтъкна, че е вървял пеша и без достатъчно запаси от вода и храна, докато тя ще язди и ще разполага с всичко необходимо.
Докато спореха, Дейвид настояваше, че тя можеше да се изгуби.
— Не, Дейвид, няма да се загубя — отвръщаше му тя. — Ти ми каза, че главната кошара се намира на север от тук, до потока Тибубура, а овцете са на югоизток. Аз просто ще събера всичките овце, които намеря, ще ги закарам на север към ручея и сетне ще тръгна нагоре по течението, докато стигна главната кошара.
Заставен да млъкне от пълното и логично разбиране на посоките и основните елементи на района, Дейвид се поколеба за миг, сетне отново се опита да я разубеди.
— Александра, тези овце не си заслужават риска.
— Рискът е незначителен и за мен си струва — каза му тя, обръщайки се към конете. — Да взема ли половината от товарните коне?
— Не, повече от един ще представлява бреме за теб, а и ще е по-добре аз да бъда с останалите. Но това е неразумно, Александра.
Обсъждането приключи, поне от нейна страна и тя свали товара от конете. Дейвид въздъхна, като й помагаше неохотно. Като прегледаха багажа, те извадиха екипировката, от която тя щеше да има нужда, заедно с кухненски прибори и храна за няколко дни. Александра си избра пушка и пищов, а Дейвид раздели прясното овнешко месо, увивайки го в брезент, след това опакова багажа във вързоп и го натовари на един от конете.
С пищов в колана си, Александра се качи на коня, като балансираше пушката върху предната част на седлото. Дейвид й подаде въжето на товарния кон, след това тръгна напред докато тя заслиза по склона. Той извика кучетата и избра половината, които щяха да вървят с нея.
Щом тя бе готова да тръгне, Дейвид се опита още веднъж да я разубеди.
— Може двамата с теб да отидем да съберем овцете, които се разпръснаха на север — предложи той. — Ако работим заедно, няма да отнеме много време, след това ще можем да видим другите.
— Не, ти знаеш много добре, че дори и да сме двама, ще ни отнеме почти същото време, колкото и ако си сам, Дейвид. Това е логичното разрешение на въпроса.
— Но то е и опасно. Внимавай, Александра.
— Ти също. Ще се видим в главната кошара след няколко дни.
Той кимна и се опита да се усмихне и докосна шапката си с ръка за довиждане. Александра обърна коня си и товарното животно тръгна след тях. Кучетата се колебаеха, поглеждайки към Дейвид, докато той не им даде знак да тръгнат след Александра. Те се затичаха да я настигнат, сетне тръгнаха покрай коня й, отправяйки се на изток.