Няколко часа по-късно, след като мина каменната скала, тя откри една дузина овце, наблъскани в един ров, встрани от отъпканата пътека, сторена от главната група овце. След като ги извади от рова, Александра завърза товарния кон и претърси всички дупки и шубраци наоколо.
Умните и опитни кучета схванаха какво прави и започнаха и те да търсят. От всички страни заблеяха овце, когато псетата ги откриваха на групички по две, по три или четири. Александра намери още, като ги караше към останалите и групата от животните растеше. Щом ги подкара пред себе си, повела отново товарния кон, животните бяха повече от петдесет.
Броят им растеше, докато тя караше бавно овцете и търсеше вода. Животните блееха от жажда, звук, който се чуваше на стотици ярда във всички посоки. Още малки групички и отделни овце бяха привлечени от него и от инстинкта им да се скупчват заедно, а и кучетата откриваха някоя и друга овца. Към залез-слънце, докато Александра ги караше към светлозелена растителност, която говореше, че наблизо има вода, тя вече беше събрала почти седемдесет и пет животни.
В центъра на зелената растителност имаше кална дупка, покрита с един-два инча топла, застояла вода, която напълно задоволи животните, но Александра отпи малко от бутилката с вода. След като изпъна въжето между фиданките, за да направи временна кошара, и вкара овцете в нея, Александра сготви набързо храна за себе си и кучетата, след това заспа край огъня.
Александра стана преди изгрев-слънце и беше готова за тръгване, когато стана достатъчно светло, за да вижда. Тя се движеше по отъпканата пътека между шубраците и стадото бързо се увеличаваше. Малко овце скитаха по единично, тъй като животните се бяха намерили и се бяха събрали на групички от по една дузина и повече. Александра проверяваше от двете страни, докато кучетата влизаха далеч навътре по фланговете и докарваха овцете на групи.
На залез-слънце, когато спря до един малък водоем за нощувката, стадото вече наброяваше над четиристотин овце. След като овцете, кучетата и конете пиха вода, водоемът се превърна в течна и покрита с пяна кал, която не показваше никакви признаци, че ще се прочисти с часове. Александра трябваше да изпие малкото вода, останала в бутилката й, а за да направи временната кошара за по-големия брой овце трябваше да използва цялото въже.
Докато палеше огъня и готвеше вечерята, тя видя, че на следващия ден ще трябва да заколи един овен. Овнешкото вече намирисваше силно и беше повечето кости и хрущяли. Направи питка и свари малко грах и ориз за себе си, а месото изпече за кучетата. Те бяха още гладни и след като го изгълтаха набързо и душеха за повече, ръмжейки едно срещу друго, оспорвайки си жилавите сухожилия и кокалите.
Още от първите няколко минути, след като се отправи на път на следващото утро, стадото растеше стремително. Пътеката, която овцете бяха направили, започна да се губи, докато съвсем изчезна, но Александра знаеше, че върви по следите на основната група овце поради броя на животните, които намираше. Те се бяха събрали в още по-големи групи и се присъединяваха към стадото на цели дузини.
Като излизаха от храсталаците и рововете от двете страни на пътеката, овцете бяха полудели от жажда и блееха жално. Някои от тях бяха толкова слаби, че нямаха сили да блеят езиците им бяха подути в отворените им уста, докато те се препъваха сред шубраците, бързайки да се присъединят към стадото. С някои от овцете, които се намираха в поносимо състояние и други, които едвам стояха на краката си, стадото ставаше все по-трудно за управление и се движеше изключително бавно.
Към средата на следобеда стадото вече беше прекалено голямо, за да може Александра да преброи овцете точно, но тя беше сигурна, че те са повече от седемстотин. Беше почти невъзможно да бъдат контролирани, но кучетата настървени връщаха овцете, които се опитваха да се отклонят, но те се движеха все по-бавно и по-бавно. Когато пресичаше едно ниско възвишение, Александра забеляза тъмнозелено парче земя и обърна стадото към него.
Щом овцете надушиха водата, Александра трябваше да заобиколи стадото и да застане пред него, за да забави хода му, тъй като беше вероятно по-слабите овце да бъдат прегазени. Стадото се разкъса, като овцете тичаха като обезумели към водата. Тя представляваше малък поток от изворна вода, която потъваше в изсъхналата почва на малко разстояние след източника си, и имаше място само за няколко десетки овце. Александра яздеше между тях, като гонеше от водата напоените овце, за да могат на тяхно място да застанат следващите.