Кучетата лочеха лакомо и бързо, като същевременно се нахвърляха срещу овцете, помагайки на Александра да ги прогонва, за да не настъпи бъркотия. Част от стадото започна да се изтегля от водата и да пасе тучната трева около нея, като постепенно натрупването намаля и по-слабите животни намериха място, за да пият и те. Щом и последната овца се махна от водата, Александра отиде и пи от началото на извора.
След като спъна конете си с въжета, тя направи бивак. Сетне си даде сметка, че непрекъснато отлага изключително неприятната задача да заколи овен. Като събра сили и преодоля гнусливостта си, тя приготви необходимите неща.
На известно разстояние от потока, намери дърво с удобен клон за окачване на заколеното животно, където да го одере и почисти. Изкопа дупка в земята за вътрешностите, след това взе въжето, ножовете и брезента. Най-тежкият наличен уред бе брадвичката и тя я сложи под дървото при другите неща.
Кучетата наблюдаваха приготовленията, очевидно усещайки, че не след дълго ще има пир с прясно печено овнешко месо, и когато тя тръгна между овцете, те я последваха. Като ги разглеждаше отгоре, Александра си мислеше, че ще бъде срамно да убие някое животно, което е било измъчвано от жажда. В същото време изпитваше вътрешно съпротивление да избере първото й попаднало животно, тъй като всички те някак си вече й бяха близки.
Освен това, липсата на отличителни знаци изглеждаше нечестен критерий да бъдеш обречен, но Александра избра едно животно, което приличаше на много други, без да е сигурна кога точно се е присъединило към стадото. Тя го изведе от стадото, а кучетата й помагаха нетърпеливо. Те се събраха покрай дървото да наблюдават, като дишаха радостно в следобедната горещина и махаха с опашки.
Застанала пред животното, тя взе брадвичката. Кучетата спряха да пръхтят, като застанаха напрегнати, а очите им следяха лъскавата стомана. Александра вдигна брадвичката на високо, изправи се на пръстите на краката си и събра сили. В този момент животното погледна към нея. Тя застина, гледайки втренчено надолу, докато то я изучаваше с печален поглед, сетне бавно започна да движи брадвичката надолу.
Кучетата се размърдаха нетърпеливо, като се почесваха от ухапванията на мухите. Александра заобиколи животното и застана откъм гърба му, извън погледа му. Хвана го за врата и вдигна брадвичката. Кучетата отново замряха, с очи вперени в сечивото. Александра събра сили, като гледаше към мястото, където Дейвид винаги удряше овните, когато ги колеше. Тя се сети за изпъкналите мускули на загорялата от слънцето му ръка, съкрушителната сила, която той влагаше в тежкия чук, за да убие животното само с един-единствен удар. В този момент тя изведнъж видя удареното от нея животно, което се въргаляше просто ранено на земята, и последните му мигове на предсмъртна агония и ужас, докато удряше неистово опитвайки се да го довърши. Замахна с брадвичката още веднъж и като отмести поглед от него, тръгна към бивака. Кучетата се колебаеха, поглеждайки ту към нея, ту към овена, сетне затичаха след Александра, за да я настигнат. Докато те се мъкнеха след нея, две от тях заръмжаха и оголиха зъби. Щом стигна бивака, тя захвърли брадвата, взе пищова си и се върна под дървото.
Като застана зад животното със заредения пищов, Александра го хвана здраво за врата. С опряно до главата му дуло, тя затвори очи и като обърна главата си настрани, натисна спусъка. Щом подсипът пламна, овенът и Александра подскочиха. След това пищовът изгърмя и вълнестата кожа на животното се изплъзна от ръката й, щом то се строполи на земята, умирайки на място.
Окачването на овена на клона за завързаните му задни крака беше борба от друг характер и Александра премести тежестта на тялото си върху въжето. Кучетата я наобиколиха и наблюдаваха, като я окуражаваха, скимтейки нетърпеливо и радостно. След като овенът най-сетне беше вдигнат от земята, Александра завърза парче брезент върху роклята си и се залови за работа.
Следващата спънка беше как да завлече животното до бивака и Александра залиташе насам-натам под тежестта на отпуснатото, покрито с брезент животно върху гърба си. Най-сетне то увисна на едно дърво до бивака и никоя от другите овце не видя убития си събрат. Изтощена, Александра направи временната кошара и вкара стадото в нея, след което запали огън.
Без да има апетит, но с разяждащ стомаха й глад, тя сложи на шиш едно голямо и едно малко парче месо и ги остави да се пекат. Кучетата гледаха към парчетата и скимтяха, предвкусвайки удоволствието, докато Александра приготвяше останалата храна. Веднага щом голямото парче беше готово, тя го извади от шиша и нахрани кучетата.