Сити и доволни, кучетата се излегнаха покрай огъня, а Александра си сложи ядене в чиния. Тя се опита да не обръща внимание на гаденето и да изяде една мръвка, но стомахът й се разбунтува. Като овладя пристъпите си да повърне, тя изплю хапката в огъня, а останалата част от месото хвърли на кучетата. Те я изгълтаха лакомо, а Александра изяде питката, заедно с ориза и граха.
Тъй като предишните две нощи беше спала лошо, тя едва стоеше на краката си от умора след още един дълъг и тежък ден. Но щом легна, воят на кучетата динго, който се носеше от всички страни, не й позволи да спи спокойно. Събуждаха я на няколко пъти и когато един час преди изгрев-слънце те отново я обезпокоиха, тя стана, разпали огъня и си направи чай.
На следващия ден, докато караше овцете на изток, тя откри какво беше привлякло дивите кучета. Сред храсталаците бяха разпръснати умрели от жажда овце, с обезобразени трупове, с които се бяха хранили през нощта дивите кучета динго. Няколко от тях все още се прокрадваха наоколо. Подплашени птици хвръкнаха нагоре и гущери, хранещи се с мърша се разбягаха, когато стадото мина покрай тях.
Мъртвите животни бяха доказателство, че Александра следва пътя, по който бяха тръгнали овцете, но тя започна да се чуди дали ще намери други останали живи. С кучетата динго наоколо, това ставаше все по-съмнително. Докато пресичаше едно възвишение, тя огледа местността наоколо, осветена от ярката слънчева светлина. Огромната Пустош стигаше до хоризонта във всички посоки и тя забеляза растителност, която говореше за наличие на вода в далечината пред стадото.
През цялата сутрин Александра караше стадото с бавен ход, като вече не откриваше дори мъртви овце. По обяд, водата беше точно пред тях, в една долина отвъд нисък хълм. Стадото се заизкачва по хълма, а когато стигна върха на възвишението, Александра внезапно дръпна юздите, слисана и възхитена от гледката, която се разкриваше пред погледа й.
Тревистата долина под нея беше осеяна с овце на купчини по четиридесет и повече. Като прецени броя им, Александра реши, че в долината имаше около два пъти повече от тези, които тя вече беше събрала. В края на долината се намираше билабонг, засенчен от гъсти дървета. Овцете бяха намерили достатъчно вода и пасище и бяха останали тук.
Като огледа отново овцете, Александра не видя никакви трупове на умрели животни сред тях. Мъртвите овце, покрай които мина от сутринта насам, бяха задоволили кучетата динго и те не бяха разкъсали нито една овца от тези в долината. Като се усмихваше щастливо, Александра подкара стадото надолу по склона.
Когато извика кучетата и обиколи долината, за да събере овцете, тя видя, че те са едни от най-добрите, от насочилите се на югоизток. В разцвета си, младите силни животни бяха продължили на изток, докато другите се бяха изтощили и изостанали назад. Тя изпрати кучетата в шубраците по околните склонове, откривайки още няколко, след което подкара всички животни към средата на долината.
В единия край на котловината се издигаше гранитна скала, висока повече от сто фута, чиято основа беше полегнала ниско, образувайки огромна висока пещера. След като Александра разтовари коня в нея, върху високия таван тя забеляза резби и рисунки на аборигени от отминали векове. Спънатите с въжета коне пасяха, а тя наблюдаваше хрупащите наоколо овце. Бяха прекалено много, за да може да ги преброи, но беше сигурна, че са близо две хиляди.
По-късно през деня следата от миризмата на овцете, които тя бе докарала в долината, привлече дивите кучета, които се бяха хранили с труповете на животните. Тя застана нащрек, предупредена от ръмженето на овчарските песове, започна да обикаля около стадото и зачака дивите кучета да се приближат достатъчно близо. Тя застреля едно с пищова си, след което хвърли оръжието и се прицели с пушката, и докато дивите животни се разбягаха, повали още едно.
Като отстрани опасността от дивите кучета, направи временната кошара между няколкото дървета близо до пещерата, използвайки цялото въже, което имаше. След като заведе да напои овцете на билабонга, тя ги върна в кошарата, която едва ги побираше. Щом падна вечерта, запали огън пред пещерата, чийто каменен под носеше следите от палени преди много години огньове.
Заедно с месото за кучетата, Александра сложи и малко парче овнешко на шиша и го пече дълго. Опита го предпазливо и разбра, че ще може да го яде с другата си храна. Въпреки че бе капнала от умора, тя спа съвсем леко, като се будеше от най-малкият необичаен шум откъм кошарата.