Съсредоточила вниманието си върху стадото, тя поглеждаше по-рядко пред себе си. Когато вдигна глава, тя забеляза някакво петно с по-различен цвят в далечината, но потисна надигащата се в нея надежда, страхувайки се от разрушителния удар от разочарованието, ако грешеше. Като сдържаше желанието си да погледне отново, тя впери поглед в овцете сякаш за цяла вечност, като размахваше камшика и държеше стадото накуп. Сетне тя вдигна очи отново и видя пред себе си широка ивица от блестяща, яркозелена растителност, която се простираше от изток на запад до хоризонта.
Тя нямаше сили да се радва, тъй като последните няколко мили бяха истинска борба да накара овцете да вървят, като няколко десетки от тях залитаха под изгарящите лъчи на слънцето. Много падаха внезапно, сетне залитайки се изправяха на крака едва-едва, щом Александра размахаше камшика над главите им. Изтощените кучета се движеха апатично напред-назад, когато тя ги засипваше с прегракналия си дрезгав глас, изпращайки ги да върнат овцете, които се бяха отделили от стадото отпред.
Когато прехвърляха последното ниско възвишение преди ручея, овцете надушиха водата, което доведе до нова криза. Стадото се задвижи на вълни, като овцете, които можеха, се затичаха стремително напред. По-слабите се запрепъваха и падаха в бъркотията, подложени на непосредствената опасност да бъдат стъпкани. Александра викна на кучетата и ги прати в предната част на стадото, а тя яздеше през него размахвайки с камшика, за да си проправя път.
Овцете се разделиха, тъй като се стремяха да избегнат кучетата пред себе си и силното плющене на камшика. Стадото се разпадна в неорганизирана маса с широчина около сто фута, като една групичка овце тичаше и припкаше през долината към ручея. По-слабите и по-бавни животни останаха назад, някои от тях продължаваха да подскачат надолу по последното възвишение.
Като подкара коня си в лек галоп, Александра мина пред овцете. Ручеят беше широк и плитък, с дървета наоколо, които бяха заобиколени от акри тучна трева и храсти. Като цопнаха във водата, конете спряха с подхлъзване и потопиха муцуните си, пиейки неистово.
Александра дръпна юздите, опитвайки се да ги извади от водата, преди да са пили прекалено много. Най-накрая започна да ги удря, за да ги накара да спрат. Изкара ги от водата и завърза товарния кон за едно дърво. Върна се отново в ручея, като размахваше камшика, за да изкара овцете от другата страна, преди да са се нагълтали прекалено много с вода.
Овцете гълтаха лакомо водата, като се пазеха от камшика и газеха през ручея. На отсрещната страна, утолили вече жаждата си, те започнаха да пасат лакомо тревата и храстите. Като яздеше нагоре-надолу по ручея, Александра изкара още овце от водата. Кучетата пиеха, като в същото време й помагаха да гони овцете на отсрещния бряг.
С пресъхналата си уста, да усеща пръскащата до седлото вода беше истинско мъчение за Александра. Но тя се сдържаше, защото знаеше, че овцете ще се разболеят жестоко и може да умрат, ако се надуеха с вода. Ако спреше, за да пие, някоя овца можеше да прекали, а тя бе решена да спаси всяка една от тях.
След малко останаха само онези, които имаха трудности с пристигането си до ручея. Като взе кучетата със себе си, Александра се върна към тях. Някои се препъваха и падаха след няколко слаби стъпки, докато други влачеха задните си крака, водени единствено от миризмата на вода. Силният плющящ камшик и кучетата ги подплашиха и те правеха последни усилия, когато Александра бавно ги подкара към ручея.
Водата ги съживи и последната овца прецапа ручея пред Александра и кучетата. Тя ги последва, като даде знак на кучетата да заобиколят стадото и да го придвижат още по-далече от водата. След това, като остави кучетата със стадото, тя завърза коня си, свали прашното си сако и шапка, хвърляйки ги на тревистия бряг. Нагази в ручея и седна, като водата минаваше през дрехите нагоре към гърдите й, когато тя потопи ръце и отпи с пълни шепи. Наплиска лицето си, сетне като задържа дишането си, се излегна по гръб, оставяйки приятно студената вода да я покрие цялата.
Четири дни по-късно, когато подуши слаба миризма от дим на дърва, носен от вятъра надолу по ручея, Александра обърна коня си и отиде встрани на стадото. Освен праха и миризмата на овцете, тя ясно различи миризмата на горящи дърва.