Тя остана изумена и пленена от неземната красота на гледката от хълма. На следобедната светлина с няколко леки и пухкави облачета, които хвърляха сенки върху земята, гледката беше панорама на хълмисти пасища и редки гори, простиращи се на разстояния, които зашеметяваха въображението. В сравнение с безбрежността на пейзажа, предишните сцени от живота й бяха незначителни и ограничени, съвсем нищожни по значение.
— Колко прекрасно е всичко, Дейвид — въздъхна тя благоговейно. — Никога преди не съм обхващала с поглед наведнъж толкова много от Пустошта. В целия свят едва ли има друга гледка прекрасна като тази.
— И аз изпитвам същото, но не е така с всекиго. Мнозина предпочитат да са заобиколени отвсякъде с шумни улици.
Александра се засмя, докато слизаше от коня и го разседлаваше.
— Аз бях точно такава по едно време, при това колкото по-шумно, толкова по-добре, но сега вече обичам Пустошта. Я гледай, каква здрава и голяма колиба си построил, Дейвид.
— Засега е добре — каза той, като разтоварваше другия кон. — Но един ден тук ще има къща, която ще отговаря напълно на гледката. Връщам се при стадото и ще оставя тези коне при останалите.
— Много добре, те ще могат да си починат и да попасат. Моят кон доста е поизтънял, както и аз самата.
— Всяка жена на света само може да мечтае да изглежда като теб — отговори й той категорично, отвеждайки конете. — По същия начин и аз само мога да искам да намеря думите, за да ти кажа колко съм щастлив, че си тук. Ще те видя отново малко след залез-слънце, Александра.
С огряно от лъчезарна усмивка лице той обърна коня и поведе останалите коне. Тя се усмихна и се изчерви от удоволствие. Когато той се скри от погледа й, тя отново впери очи в гледката, сетне отиде в колибата и разрови багажа, за да извади чисти дрехи.
При ручея Александра намери умивалник, който Дейвид беше направил от дърво, там бяха и бръсначът, огледалото и пръстеният съд със сапуна върху него. Наблизо висяха току-що изпрани дрехи, проснати върху въже, вързано между две дървета. Александра се изкъпа и изми косата си, след това се облече в чистите дрехи и изпра старите, окачвайки ги след това на въжето.
Върна се в колибата, за да вземе кофа и отиде в градината, където откъсна зеленчуци. Изми ги на ручея, отнесе кофата до колибата и започна да готви.
Преди залез-слънце Дейвид докара стадото до ручея, напои го и след това го вкара в кошарата. След няколко минути Дейвид дойде до колибата, следван от кучетата, а измитото му и избръснато загоряло от слънцето лице бе зачервено от студената вода.
Той се усмихна на Александра, настани се край огъня, след което отбеляза, че храната мирише много апетитно.
Нейният апетит също бе раздразнен от миризмите на готвенето и след като нахрани кучетата, тя напълни чиниите и подаде едната на Дейвид. Докато се хранеше, той повтаряше непрекъснато колко вкусно е яденето. Александра мислеше същото, тъй като дори обичайното овнешко месо и питка имаха друг вкус, когато вървяха заедно с киселото уханно зеле, крехките краставички и пържените картофи и лук, смесени с парченца хрускаво и ароматно свинско месо.
Александра сипа допълнително на Дейвид, а на себе си сложи още малко зеле и краставици. Щом свърши, той поклати отрицателно глава, когато тя предложи да му сипе за трети път.
— Толкова е вкусно, че ми се ще още, но не мога да сложа нито хапка повече — каза й той. — И кралят не е ял толкова вкусно ядене. Освен това, — добави той с усмивка, — всяко величество би ми завидял за компанията, която имам за вечеря.
Александра се усмихна, докато прибираше чиниите.
— Градината ще дава повече, отколкото ще имаме нужда. Трябва да помислим дали да не направим зимнина.
Дейвид се съгласи, като извади лулата и тютюна, Александра каза, че една изба ще бъде чудесно място за съхраняване поради постоянната температура в нея, а той й отговори, че ще започне да копае от едната страна на хълма през някой от следващите дни.
Докато Дейвид пушеше лулата, той отново заговори за плановете си, като обясняваше какви удобства възнамерява да създаде, които да направят живота тук приятен. Изведнъж той остави лулата и хвана Александра за ръката.
— Всичко това обаче не означава нищо за мен, ако ти не го споделиш с мен, Александра — каза той искрено. — Откакто те срещнах, открих повече смисъл в живота си, отколкото мислех, че има, защото разбрах какво е истинската любов. Моля те, кажи ми, че ще се омъжиш за мен.