Въпреки че бе очаквала това, предупредена от начина му на държане, когато чу да изговаря думите, тя остана някак си изненадана. Но това бяха словата, които тя копнееше да чуе повече от всичко на света. Изпълнена с радост и щастие, тя се усмихна и кимна в знак на съгласие.
— Да, Дейвид, ще се омъжа за теб — отговори тя.
Той я взе в прегръдките си и я целуна пламенно. Докато устните му покриваха лицето й, тя цялата пламна.
— Пат е мирови съдия — шепнеше той с устни срещу нейните. — Когато дойде, ще ни венчае.
Александра кимна, отдръпна се от него и се изправи.
— Много добре, Дейвид. Междувременно, тъй като нямаме съседи, които да ни шпионират и одумват, може да делим колибата от тук нататък.
Той се изправи, привлече я отново в прегръдките си и я целуваше, докато я занасяше в колибата. Докато я слагаше върху одеялата им, за момент тя бе обхваната от яростта, която бе изпитвала, когато Хинтън я бе обладавал. Но сега беше друго и усещането отмина и се изгуби сред засилващото се ново чувство, което нежните и внимателни ръце на Дейвид събуждаха.
Хладният нощен въздух обгърна голата й кожа и усещането за мускулестото му тяло до нея предизвикаха настойчивото желание да бъде още по-близо до него, с изгаряща болка за по-интимен контакт. Устните му възбуждаха още по-голямо желание, което се превърна в рафиниран жесток копнеж вътре в нея. Тя се примъкна до него и той легна отгоре й, като тежестта на тялото му нежно я притисна.
Изпита моментно чувство на удовлетворение, което изчезна, превръщайки се в зашеметяващото желание за още по-голямо удоволствие. Той се приближи, сетне се отдръпна, оставяйки я в приятно, ала мъчително очакване, а времето сякаш бе спряло, докато усещането идваше и си отиваше, на приливи и отливи, приближавайки се всеки път все повече и повече. И тя се притисна силно към него и телата им се сляха в екстаза на подлудяваща страст.
Сетне тя бе обладана от чувството за абсолютен покой, усещане за най-съвършеното задоволство, което някога бе изпитвала. То бе още по-прекрасно от усещането на ръцете му около нея, от устните му, които покриваха лицето й. Сетне той легна по гръб, притискайки я до себе си.
— Ти ме направи най-щастливият мъж на земята, Александра — каза той.
— И аз съм най-щастливата жена, Дейвид. — Тя въздъхна и сложи ръка върху стомаха си. — Единственото нещо, което би ме направило още по-щастлива, е това дете да беше твое.
— Но то ще бъде. Ти ще си моя жена, когато се роди, и ще носи името ми. Нима някой ще знае нещо повече от това?
Александра не каза нищо, като придърпа одеялата, за да се завият. Обърна глава на една страна, погледна към тлеещия огън и към безбрежния пейзаж зад него, чиито очертания чезнеха под меката лунна светлина. Няколко минути по-късно Дейвид вече дишаше с бавния и спокоен ритъм на съня, а тя прошепна.
— Съдбата ще реши.
Четиринадесета глава
Застанал до огъня пред колибата, Пат свали шапката и се поклони, когато Дейвид му представи Александра.
— Истинско удоволствие е за мен да се запозная с вас, мистрес Хамънд — каза той. — Дейвид ми обясни какво се е случило с вас и приемете моите най-искрени съчувствия. Сега, когато виновните за вашето нещастие най-сетне са намерили смъртта си, вярвам, че вие ще се чувствате щастлива и спокойна тук.
— Радвам се да се запозная с вас, мистър Гарити — отговори тя. — Да, това, което започна като истинско нещастие, имаше щастлив край. За нищо на света не бих сменила мястото си тук с Дейвид, с положението на която и да е друга жена.
— Радвам се за вас и Дейвид. Както му казах вече, трябва ми свидетел, за да извърша церемонията по бракосъчетанието, но това лесно ще се уреди. Щом се върна във фермата, ще приготвя необходимото, за да дойдем със семейството ми и други хора тук. Освен това, ще изпратя конник до Сидней, който да съобщи на родителите ви къде се намирате, за да знаят, че сте жива и здрава.
— Много съм ви задължена, мистър Гарити. Надявам се, че това няма да наруши работата ви в стопанството.
Той я увери, че няма такава опасност и те продължиха да разговарят, като Дейвид сияеше целият, гордеейки се с Александра. Приказно красива, одухотворена и независима, тя бе наистина една несломима личност. Въпреки че вече бе бременна в петия месец, широката й дочена рокля прикриваше напълнялото й тяло. За първи път откакто Дейвид познаваше Пат, той виждаше едрия, самоуверен мъж леко объркан, който полагаше усилия да се изразява правилно докато разговаря с Александра.