Пат си тръгна на другия ден сутринта, като обеща след няколко дни да изпрати Адолариъс и овцете, както и самият той и хората му да дойдат скоро, за да проправят път към фермата. Дейвид откара овцете на паша, като взе със себе си и брадва. Предишната пролет, когато бе засял градината си, той бе набелязал с кръгове корите на няколко десетки дървета. В горичката близо до пасящите овце, той започна да почиства и сече клони от мъртви и вече изсъхнали дървета.
През следващите дни гъсталаците около главната кошара бяха задръстени от трупи и цепеници и всеки път, щом Дейвид дойдеше тук, гледаше да види някакъв знак, че Адолариъс вече е пристигнал. Седмица след като Пат си бе заминал, облак прах се появи на хоризонта, когато сутринта Дейвид подкара стадото на паша. Докато слънцето се вдигаше по-високо, облакът бавно се бе преместил леко на север, което показваше, че стадото се движи към северозападната кошара.
Някъде към обяд, в единия край на стадото, кучетата се размърдаха неспокойно, явен признак, че наблизо има непознати. Дейвид остави брадвата и заобикаляйки стадото, отиде с коня до кучетата. От един гъст храсталак наблизо се показа Адолариъс върху коня си, придружен от две момчета на четиринайсет-петнайсет години, възседнали един неоседлан кон.
Високият мъж на средна възраст беше облечен в обичайното си облекло — редингот, права колосана яка, копринено шалче за врата и цилиндър, всичко износено. Свали шапка и поздрави със силно изразения си оксфордски акцент, а в същото време лицето му изразяваше силното желание разговорът да бъде кратък, за да може да се върне към уединението си, заедно със семейството.
Адолариъс направи знак на момчетата да слязат от коня и посочи към по-голямото.
— Това е Корнелиъс, а брат му се казва Юстас, мистър Керък — каза той. — Ще видите, че и двамата са отлични работници.
— Има доста работа за тях и те ще бъдат посрещнати добре — отговори Дейвид. — Ако продължите в същата посока, ще намерите северозападната кошара точно на юг от островърхите хълмове, които аз наричам Кулите. В центъра на пасището се намира кошарата.
— Ясно, мистър Керък. Кога възнамерявате да стрижете овцете?
— Хората и каруците ще пристигнат тук, след като свършат работа в Уайамба, което ще бъде някъде през третата седмица на септември. Дотогава пролетните агнета трябва да бъда отбити и вече да пасат.
— Така е. Ще се видим тогава, мистър Керък.
Адолариъс отново повдигна шапката си и навлезе обратно в храсталаците, водейки свободния кон. Дейвид се обърна към момчетата, които го изучаваха, като се усмихваха кротко и приветливо. И двете момчета бяха едри и мускулести за възрастта си, с тъмна кожа и черти на аборигени. Бяха облечени в широки и груби брезентови панталони и ризи, а принадлежностите им бяха увити в одеяла, прехвърлени през рамо.
По-голямото момче посочи към себе си, сетне към брат си, като говореше на някаква смесица от оксфордски английски и жаргона на овцевъдите, примесен с аборигенски акцент.
— Аз съм Корли, а той е Юли. Така е по-лесно, нали?
— Да, по-лесно е — съгласи се Дейвид и се засмя. — Идете да свалите въжетата от спънатите коне, ей там, след това ще ви покажа къде ще живеете. Можете да използвате всички коне, с изключение на дорестия, който е на господарката.
След като момчетата се качиха на конете, Дейвид им каза да преместят овцете по-нататък. Корли и Юли дадоха знак на кучетата, като умело придвижваха стадото към мястото, което Дейвид им бе посочил. Доволен от това, че всеки един от тях спокойно можеше да бъде оставен сам със стадото, Дейвид ги заведе в градината, където Александра работеше, и се запозна с тях.
Тя ги поздрави сърдечно, като ги разпитваше за различни неща, момчетата отговаряха срамежливо и неуверено. Дейвид ги разведе наоколо, като им обясняваше в какво ще се състои работата им. Щом свърши, той изпрати Корли да наглежда овцете, а Юли взе със себе си да подреждат трупите, които беше насякъл и почистил от клоните. Като използваха конски впряг, те изтеглиха материала на отсрещната страна на хълма.
До вечерта Дейвид разбра, че Адолариъс беше подценил възможностите на синовете си като работници. Обучени да вършат разнообразните задачи, с които един овцевъд трябваше да се справя, момчетата имаха силното желание да се харесат и работеха съсредоточено и с неизтощима енергия. На следващото утро те станаха преди Дейвид и започнаха да цепят дърва за огъня и да носят вода от ручея.