Няколко дни по-късно, щом купчината от трупи близо до кошарата стана доста голяма, Дейвид определи размерите на сградите и тяхното разположение. Броят на овцете, които Дейвид щеше да има през следващите две-три години, оправдаваше изграждането на не много голям навес за стригането на животните, а и за склад през този период щеше да му бъде достатъчна една малка сграда. По този начин, ако се съобразяваше само със сегашните си нужди, в крайна сметка щеше да се получи една смесица от малки постройки вместо добре организиран комплекс от големи и стабилни сгради. Когато обсъди този въпрос с Александра, тя нямаше никакви съмнения относно това, което трябваше да се направи.
— Строй с перспектива, Дейвид — каза му тя. — Ще дойде момент, когато ще имаме десетки хиляди овце и всичко, построено във фермата Тибубура, трябва да бъде стабилно и да издържи дълго.
Мнението й бе определящ фактор и Дейвид и Юли очистиха храстите и другата растителност върху огромна, равна територия от страната на хълма, която се намираше близо до кошарата. След като определи конкретните постройки за целия комплекс, Дейвид размери с крачки мястото за голям навес, където да стрижат овцете, както и за бараките и склада, а Юли го следваше и забиваше колчета в земята. След това двамата домъкнаха до мястото големи камъни и ги наредиха един до друг, запълниха дупките с подходящи по-малки камъни, изграждайки по този начин прави и стабилни основи за постройките.
След като завършиха основите, започна тежката работа по оформянето на трупите в масивни греди. Късно следобеда Корли и Юли помогнаха на Дейвид да изтърколи гредите по специално направено от камъни нанадолнище и да ги повдигне с лост до мястото им в основите.
След като работите по постройките започнаха, Дейвид отделяше част от времето си и за други задачи. Като използваха грубите трески при цепенето на трупите, двамата с Юли сковаха рафтове за избата и направиха обори за добитъка и свинете, които Пат щеше да докара. Щом момчетата разбраха, че има нужда от някакви съдове, в които да се държат подредени зеленчуците в мазето, те изплетоха кошници от трева, занаят, който бяха научили от майка си.
Рано един следобед, когато Дейвид работеше на постройките, Александра го извика от колибата. Тя слезе надолу по хълма при него, сочейки му на юг. Дейвид стъпи върху купчина камъни и видя Пат да се приближава през пасбището и двамата си махнаха с ръка за поздрав.
Пат дръпна юздите и слезе от коня, като свали шапка, за да поздрави Александра. Здрависа се с Дейвид, след което зяпна учуден, когато видя колко работа бе свършена.
— Дейвид, когато решиш нещо, действаш бързо, а? — отбеляза той през смях. — Изобщо не очаквах да си напреднал толкова много.
— Корли и Юли се оказаха изключителни помощници, Пат. Обсъдихме въпроса заедно с Александра и решихме, вместо малки сгради, които да ни вършат работа само за момента, да построим големи и стабилни, с перспектива за бъдещето.
— Аха, разбирам, освен това, виждам, че постройките ще бъдат добри. Веднага се забелязва, че си инженер с познания за лостове и други такива неща. Някои от тези греди сигурно тежат един тон и аз не бих се опитал да ги преместя, ако нямам половин дузина, ако не и повече яки мъже, които да ми помагат.
— Използвах наклонени плоскости и лостове, за да ги повдигна и сложа в основите, но не съм се опитвал да поставя отвесните подпори. За това ще трябва система от скрипци и въжета, както и няколко мъже, които да теглят въжетата.
— Ами, докарал съм ти и двете неща — каза Пат, — както и рамков трион за разрязване на трупите на дъски и всичко друго, от което ще имаме нужда. Каруците са на около пет-шест мили и ще бъдат тук час-два преди залез-слънце. Съгласен ли си сватбата да бъде утре?
Двамата мъже се обърнаха към Александра, тъй като тя трябваше да реши.
— Добре, нека да е утре сутринта — отговори тя. — Ще бъда заета тази вечер с приготвянето на храна за всички и ще…
— Не, не — прекъсна я Пат, като се усмихваше и клатеше глава. — Мъжете си готвят сами, а Майра ще сготви за семейството ми. Ще ви бъде тежко да готвите за цялата банда, а и аз няма да позволя. Носим всичко необходимо за едно добро хапване след сватбата и мъжете ще го приготвят. Вие трябва да се радвате на събитието, а не да работите като вол.
— Това е много мило и тактично от твоя страна — каза му Александра, — но аз настоявам ти и семейството ти да се храните с мен и Дейвид. Вечерята ще бъде готова, щом пристигнете.