Следващата сутрин на разсъмване, Сайлас и Корли подкараха около три хиляди овце към кошарата на югоизток. Руъл и Юли тръгнаха с останалата част от стадото, подкарвайки го към югозападната кошара. След като овцете заминаха, Даниъл и Джимбоб започнаха да работят на постройката. Кунманара подкара конете, добитъка и няколко млади овце, оставени да пасат в главната кошара заедно с прасетата да ровят в гората за корени и растения. Когато се върна по-късно, той се включи в работата по строежа на къщата.
Строежът напредваше бързо, тъй като както Даниъл, така и Джимбоб имаха опит като дърводелци. Вечер двамата мъже сглобяваха капаците за прозорците и вратите на светлината от огъня в бараките. Край огъня до колибата Дейвид и Александра цепеха дъски за шинделите на покрива и дялкаха колчета за вклиняване на дъските.
Кунманара не само умееше да работи с дърво, той беше истински талант. Работеше нощем в бараките, като използваше клони във формата на вилка, от които правеше облегалки и крачета за столове и пейки с високи облегалки. След като направеше скелета на предметите, той изтъркваше дървото до мек блясък и тапицираше мебелите с пластове от овчи кожи.
Докато строежът вървеше към своя край, мебелите стояха складирани в постройката за провизии. Един студен и ветровит понеделник на разсъмване, тъмни облаци покриха небето, предвещавайки ранна зимна буря, която обещаваше да бъде жестока. През първата половина на деня вятърът се усили, а Дейвид и мъжете закрепиха последните шиндели върху покрива и поставиха капаците на прозорците. След това пренесоха провизиите от колибата и мебелите от склада в къщата.
По-късно през деня Дейвид и Александра се бяха преместили вече в топлата и уютна къща. Бурята започна, когато те вечеряха, като дъждът се изливаше върху покрива, а виенето на вятъра караше пламъците в огъня да се издигат по-високо. След вечеря Дейвид махна брезента от сандъците, които братът на Александра беше изпратил, и ги отвори. Александра прегледа вещите си, унесена в спомени, след това започна да ги подрежда.
Седнал край огнището и запалил лулата си, Дейвид наблюдаваше Александра, докато тя сновеше из стаята. Макар и да беше в напреднала бременност, тя стъпваше леко. Извади снежнобяло муселинено бельо и рокли от скъпи и пъстри платове и започна да ги поставя в сандъците и шкафовете за дрехи, които Кунманара беше направил от дърво. Имаше десетки книги, които бързо запълниха рафтовете.
Когато тя за малко не изпусна една книга от купчината, която носеше, и направи рязко движение, за да я хване, Дейвид стана от стола си.
— Сигурна ли си, че не искаш да ти помогна? — попита той.
— Не, благодаря — отговори тя, отнасяйки книгите до лавицата. — Очаквах с нетърпение вещите си и сега искам сама да свърша тази работа. Ако не успея тази вечер, ще продължа утре.
Дейвид разпали огъня, за да й бъде по-светло, после седна и запуши, като я наблюдаваше. След като изпразни единия от сандъците, лавиците вече бяха запълнени с книги и тя отбеляза, че сега вечерите им ще бъдат по-приятни. Дейвид се съгласи, тъй като според него единственият недостатък на Пустошта беше липсата на материали за четене. Когато свърши за вечерта, остана й още един пълен сандък. Книгите, картините и порцелановите украшения, които тя нареди наоколо, бяха изгонили безличната, спартанска атмосфера на къщата, превръщайки я в истински дом.
На следващия ден, докато отиваше към бараките, Дейвид си мислеше, че нещата, които оставаха да бъдат направени в главната кошара, сякаш нямаха край. Ето, една крава се беше отелила предишната нощ и това още повече потвърждаваше този факт. Това определи и следващия по важност проект, когато видя как кравата се гушеше в единия ъгъл на обора, опитвайки се да предпази телето от студения, шибащ дъжд. След като направиха навес от кори за кравата и нейното теле, Дейвид и мъжете започнаха да строят конюшня и обор за добитъка и кочина за прасетата. Както винаги, Дейвид размери с крачки мястото, така че да бъде достатъчно за предвидимото бъдеще.
Два дни по-късно, когато кочината за прасетата беше завършена и работата по конюшнята вече доста напреднала, бурята спря. Късната есен се върна за известно време, преди да настъпи началото на зимата с неясното и мъгливо небе и слабо слънце, което успяваше чак следобед да поразпръсне за кратко нощния студ. Строежът на конюшнята вървеше бързо през студените и сухи дни, и постройката за добитъка беше готова тъкмо навреме, когато се отели още една крава.