Щом се роди и третото теле, Джимбоб изтъкна предимствата, ако едното от тях бъде използвано за храна. Без телето кравата щеше да дава мляко и масло, а сирището от телето беше основна съставна част за сиренето, което той умееше да прави. Като се съгласи с готвача, Дейвид каза на Джимбоб да заколи едновременно и едно прасе. След това Дейвид изпрати Даниъл да провери стадата. Освен обичайните провизии за овцевъдите и помощниците им, той взе със себе си телешко и свинско месо.
Когато седмица по-късно главният овцевъд се върна и съобщи, че стадата са добре, се развихри нова буря. По време на отсъствието на Даниъл Дейвид и другите двама мъже бяха завършили оборите, а от онази страна на хълма, от която се виждаха сградите на главната кошара, те бяха изградили пещ, в която да приготвят глинени тръби. Един ден след завръщането на Даниъл, докато работеше с мъжете на пещта, Дейвид забеляза конници и каруца, които се движеха по калната пътека под дъжда, и яхна коня да ги посрещне.
С Майра и Шийла имаше и двама овчари. Всички те се бяха увили в дебели кожуси, които висяха от седлата на конете им. В каруцата десетина аборигени се гушеха заедно с вещите си под брезентовото покривало, по което се стичаше дъждовната вода. Дейвид и Майра си размениха поздрави и той й благодари за това, че е дошла, сетне се обърна към Шийла, която го разглеждаше навъсено, а от огромната за нея широкопола овчарска шапка се стичаше вода.
— Добре ли си, Шийла? — попита я той.
— Изглеждам ли добре, по дяволите? — отвърна тя сопнато. — Цялата съм мокра, а костите ми са измръзнали, ето, това ми е доброто.
— Без грубости, Шийла! — изкрещя майка й. — Дръж се любезно!
— Просто отговорих на тъпия му въпрос, какво толкова? — измърмори раздразнено момичето. — Какво лошо има в това, по дяволите? А колкото по-дълго стоим тук под този порой и тракаме със зъби, толкова по-мокри ще ставаме и ще ни бъде още по-студено.
Овцевъдите едва сдържаха смеха си, а Майра кипеше от гняв. Дейвид споделяше и едната, и другата реакция, докато се движеха по пътеката. В подножието на хълма каруцата свърна към дърветата покрай ручея, а Дейвид поведе останалите към къщата. Щом Александра посрещна Майра и Шийла на вратата с размяна на радостни поздрави, мрачното настроение на момичето се изпари. Дейвид отнесе багажа им в стаята, която Александра беше приготвила за тях, след това поведе овчарите към бараките.
До следващия ден посетителите се бяха настанили удобно. От огньовете пред колибите, които аборигените си бяха построили между дърветата край ручея, се издигаше дим, а Майра и Шийла бъбреха весело с Александра, докато й помагаха в къщната работа. Дейвид и неговите хора продължиха да работят на пещта, като овцевъдите от Уайамба им помагаха.
Освен провизии за следващата година Дейвид възнамеряваше да поръча необходими части за вятърна мелница и помпа, за да има в къщата течаща вода. Заедно с мъжете той бе изкопал дълбок ров, който те облицоваха с дърва за огрев и покриха с парчета от чим, като от всеки край оставяха отвори за влизане на въздух и за отдушник. В навес до пещта, върху поставки бяха наредени прави и равни дължини от тънки дънери, които бяха покрити с дебел слой глина от източника до ручея. В пещта дънерите се превръщаха в пепел, а глината се опичаше и така се получаваха твърди и трайни тръби за вода, както и водопроводи за къщата.
Дори и на студа под дъжда на открито, около пещта беше приятно и топло място за работа. Откъм ветровитата страна въздушна фуния, направена от кора и закрепена към скелет от прътове, насочваше вятъра към отворите за въздух. Течението от насочения въздух от силния вятър караше пламъците да излизат с рев от отдушниците на няколко фута височина, а силната горещина затопляше земята около пещта.
На четвъртата вечер след пристигането на посетителите, малко след като си легнаха с Дейвид, Александра започна да се върти неспокойно. Тя докосна ръката му и го помоли да извика Майра. Докато той забързано навличаше дрехите си, Майра влезе в стаята със свещ в ръка.
Тя погледна Дейвид, след това се приближи до леглото.
— Моля те сега да идеш в бараките — каза тя тихо.
Не, искам да остана с жена си — противопостави й се Дейвид. — Ако няма с какво да помогна, то няма и да преча. Но искам да остана.
Жената поклати твърдо глава в знак на отрицание, повтаряйки думите си. На трептящата светлина от свещта, Александра се усмихна умолително към Дейвид и го помоли да напусне. Неохотно, Дейвид се облече и излезе от стаята.