Двете момчета работеха над задачи със събиране, които тя бе изписала върху дъските сутринта. Мортън беше слабичко, русо момченце с бледосини очи и добре оформени черти. Шестгодишно, то беше сдържано, меланхолично дете. Той погледна към Александра, сетне отново се обърна към дъската. Брат му Джонатън, русичко като ангелче петгодишно дете, се усмихна на Александра, излъчвайки слънчево настроение.
Като сложи настрана плетката си, Ейми Годуин стана от стола под прозореца, когато Александра влезе в стаята. Тридесетгодишна яка жена, бившата прислужница в дома на Александра в Сидней, беше пристигнала заедно с каруците, които доставяха провизии и отнасяха вълната. Тя се бе оказала идеалната бавачка. Любяща и безкрайно търпелива, тя гледаше на грижите си към децата повече като удоволствие, отколкото като работа.
Александра провери задачите, които Джонатън беше свършил, като му посочи грешките. Реагирайки с обичайното си добро настроение, той бързо коригира числата. Но когато тя стори същото с Мортън, той започна да се отбранява раздразнен. Въпреки че тя го обичаше също така предано, както и Джонатън, Александра бе твърдо решена да пресече всяка проява на прилика с биологическия му баща, а според нея той притежаваше няколко такива черти.
— Това са същите задачи, които вече няколко дни решаваме — напомни му тя. — Не ги ли разбираш? Ако е така, ще започнем отначало. Но ако ти просто не се съсредоточаваш, това е друг въпрос.
Навъсено, момчето повдигна рамене в отговор, като отмести погледа си от Александра.
— Мортън, трябва да зная къде е трудността, иначе не мога да ти помогна — настояваше тя. — Моля те най-любезно да ми кажеш каква е причината да допуснеш тези грешки.
— Ще оправя грешните отговори — промърмори той мрачно.
— Не става въпрос за това, Мортън. Аз не мога да бъда с теб през целия ти живот и да поправям всяка твоя грешка, която допускаш. Само мога да ти помогна да се научиш как да избягваш грешките. И така, каква е причината да допуснеш тези грешки?
— Не зная — отговори момчето ядосано.
— Не ме предизвиквай! — извика рязко Александра. — Гледай ме, когато ти говоря!
Момчето се обърна да я погледне, а тя предупредително размаха пръст.
— Ако сега си оформиш навик да се противопоставяш на законния авторитет, това няма да те доведе до добър край, когато пораснеш. Аз няма да ти позволя това.
Момчето я погледна, като мълчеше сърдито и атмосферата в стаята стана напрегната. Джонатън винаги се притесняваше, когато се караха на Мортън, а Ейми се отнасяше към децата като тяхна закрилница и неизменно ги защитаваше, независимо от това, какво бяха извършили.
— Мадам — започна тя неуверено, — навън е толкова прекрасен ден и за тях е трудно да седят тук и…
Гласът й заглъхна, когато Александра я погледна изкосо с пронизващ поглед. Като се стараеше да контролира гнева си към своя син, Александра коленичи до табуретката му и го прегърна, миризмата и усещането на малкото му телце в ръцете й й достави истинска радост.
— Неподчинението е пречка към усъвършенстването, Мортън — каза тя с нежен, но нетърпящ възражение глас. — Когато посочвам пропуските, то е защото ви обичам и искам да избегнете всичко, което може да ви ощети и нарани. А ако ти ме предизвикваш, аз трябва да те накажа, докато не спреш. Моля те, не ме карай да правя това.
Момчето кимна и измърмори някакъв отговор, но тонът му беше по-скоро отбранителен, отколкото извинителен. И тъй като не направи никакво явно движение да се отдръпне от нея, Александра усети как той се затвори в себе си. Като изостави въпроса за момента, тя се изправи и посочи допуснатите от него грешки. Той поправи числата, след което тя изведе двете момчета от стаята и ги поведе надолу.
По-дребен от по-малкото си братче, Мортън не притежаваше и буйния темперамент на Джонатън. Той вървеше невъзмутимо по коридора и стълбите, докато Александра непрекъснато трябваше да прави забележки на Джонатън да не подскача по стълбите и да не безпокои цялата къща. Докато поздравяваха Пат, явните разлики в характерите на двамата изпъкнаха още повече.
Момчетата се поклониха любезно, както ги беше учила Александра, но Пат искаше нещо повече от това. Като се смееше весело, той ги придърпа към себе си и ги прегърна с любов. Джонатън веднага беше готов да се покачи вскута му, тъй като винаги беше приятелски настроен, а Мортън се отдръпна от Пат толкова резервиран, колкото брат му бе общителен.