— За мен е удоволствие, мистрес Керък — каза той.
— Удоволствието е и мое, мистър Бодънхем. Надявам се, че сте добре.
— Чувствам се съвсем добре, мила лейди, въпреки напредналите ми години — отговори той. — Човек няма нужда да пита как се чувствате вие, защото сте същинско олицетворение на здраве и щастие. Заповядайте при мен на сянка.
Седнаха под дървото и тя отклони благодарностите му за дрехите и материалите за скициране, които му бе изпратила.
Разговаряха за децата му, които работеха в нейната ферма. След като му разказа за онези от тях, които не беше виждал скоро, тя подхвана темата, която бе причина за нейното посещение. Когато той потвърди, че е обходил надлъж и на шир Пустошта, преди да започне работа в Уайамба, тя извади картата, която Пат им беше дал.
— Спешно ми трябва карта на района, който се намира на запад от този — каза му тя. — В идеалния случай, тя трябва да обхваща колкото е възможно по-големи територии и да включва района около фермата Тибубура. Вие сте образован човек с художествени умения, който е пътувал из Пустошта. Ето защо ми хрумна, че вие бихте могъл да направите карта, която да показва какво сте видели.
Озадачен, той не отговори директно, докато разглеждаше картата.
— Аз съм изумен, мистрес Керък — отбеляза той. — Това надминава очакванията ми, не знаех, че само толкова малка част от Австралия е проучена.
— Официално проучена — уточни тя. — И други сигурно са пътували доста, подобно на вас, но това, което са открили не е документирано. Но има признаци, че в крайна сметка ще бъдат предприети официални действия в тази насока.
— И областта ще бъде обявена за кралска земя — добави Адолариъс, уловил идеята й с пъргавия си ум. — Та вие имате нужда от картата, с цел да защитите фермата Тибубура. Навярно за да получите разрешение за собственост?
— Точно така. Ако имам карта на тази област, ще мога да преименувам река Кобдогла в река Дарлинг, в чест на губернатора. При разглеждане на молбата ни за оформяне на документ, това поне ще ни осигури известна проява на съчувствие.
— И още как — възкликна Адолариъс, като се засмя. — Прекрасна идея, мила лейди. Както се оказва, аз имам рядкото щастие да мога да ви бъда от полза. Преди години чертаех карти на пътуванията си. Те обхващат земите около реките Дачлан и Миримбиджи на юг от тук, на север са скицирани стотици мили, а на запад — чак до пустинните земи. Те са на ваше разположение и може да правите с тях каквото пожелаете.
Александра беше изключително доволна, тъй като бе очаквала, че Адолариъс тепърва ще рисува картата и ще й я изпрати. Докато вървяха към конете си, той извика четирите момчета и им каза, че отива до кошарата и ще се върне скоро.
На път към кошарата Александра попита Адолариъс за семейството му. Във вестниците, които тя бе получила по пощата, беше прочела за сър Джефри Бодънхем, назначен за заместник-секретар в колониалната служба в Лондон. Той бил от рода Съри на фамилията Бодънхем, изтъкнато семейство, за което Александра отдавна беше чувала. Когато тя спомена името му, Адолариъс с неохота отговори, че това е неговият по-млад брат.
— Предпочитам това да си остане между нас — добави той. — А което е по-важно, в момента предпочитам семейството ми в Англия да не знае къде се намирам.
Тъй като причините за това му желание не бяха нейна работа, Александра веднага се съгласи да не казва никому. Щом стигнаха в кошарата, Адолариъс влезе в една от колибите и започна да тършува вътре, след това излезе с три карти, рисувани върху хартия за скициране. Александра ги разгледа внимателно, като се чудеше колко голяма територия обхващаха те, с подробно обозначение на реки, планински вериги и други елементи. Върху една от картите се виждаха добре Голите планини в южните граници на фермата, а на север Кулите. Беше посочена и фермата Уайамба и Адолариъс беше сложил имена на някои от местата.
Едно име близо до северната частна фермата предизвика любопитството й. Тя посочи към него и попита:
— Счупеният хълм? Защо сте го нарекли така, мистър Бодънхем?
— Превод е на аборигенското име Уайамба — отговори й той.
Тъй като знаеше, че богата информация от картите щеше да бъде посрещната в Сидней с голямо задоволство и благодарност, което правеше по-големи шансовете им и Александра поиска да се отплати на Адолариъс по някакъв начин. Когато попита дали има нещо, което би могла да направи за него, той отговори, че би желал, когато умре семейството му в Лондон да бъде уведомено за смъртта му.