На другия ден Александра беше зад бюрото си в дневната, когато чу Дейвид да я вика. Тя изтича до входната врата и излезе навън, докато той яздеше бързо към къщата.
— Джонатън и жена му идват по пътя! — извика той въодушевено, дърпайки рязко юздите на коня, който спря с приподхлъзване, след което го завъртя в обратна посока.
— Отивам да ги посрещна!
Александра се усмихваше и махаше с ръка, докато Дейвид яздеше бързо по алеята с дърветата от двете страни. Като засенчи с ръка очите си, тя погледна към пътя и видя в далечината двама конници, придружавани от товарни коне. Единият от тях определено беше Джонатън. Въодушевена и възбудена като съпруга си, когато влезе отново вътре, Александра трябваше да спре за миг, за да се сети какво трябва да направи първо.
Изтича в кухнята, за да решат с Флора менюто за вечерята. Спря се на екстравагантния избор за пълнено прасенце. След това се втурна по стълбите нагоре, за да се убеди, че стаята на Джонатън е чиста и подредена. Като излезе оттам, тя се спря за малко в нейната, за да оправи косата си, сетне отиде долу и излезе отпред на стълбището на къщата да чака.
Всеки посетител тук продължаваше да предизвиква жив интерес, дори и мошениците, които минаваха от време на време. Но пристигането на наследника на Керък със съпругата му бе събитие от първостепенно значение. Близо до оборите, човека от склада, помощници и овцевъди се бяха събрали да гледат, докато семействата се бяха скупчили пред къщите си покрай потока. Момчето от конюшнята минаваше ту от едната, ту от другата страна на стълбите, протягайки шия да види по-добре.
Когато най-сетне конете стигнаха до алеята, Александра вдигна ръка в отговор на щастливото махане на сина й, но очите й не се отместваха от съпругата му. Тя разглеждаше с нежност изключителната красота на Катрин, но видя също, че Джонатън бе избрал нещо повече от хубавица. Откритият поглед на зелените й очи беше поглед на силна, самоуверена жена.
От по-близо Александра видя дълбочината в прекрасните очи на Катрин и твърдата линия на брадичката и устата, които говореха за въздържаната пламенност на природата й. Напълно доволна, Александра се завтече надолу по стълбите, за да помогне на Катрин да слезе от коня. Катрин се усмихна в отговор, спускайки се от седлото в ръцете на Александра.
— Добре дошла в новия ти дом, Катрин — каза Александра, докато двете жени се прегърнаха и целунаха. — Толкова съм доволна, че си тук.
— Много се радвам, че съм тук, мистрес Керък. Надявах се, че ще бъда добре дошла, и е изключително приятно да видя, че това е така.
— Наистина е така, скъпа. Трябва човек да има каменно сърце и да е пълен глупак, за да не те приеме с огромно удоволствие.
Александра се обърна към Джонатън и го поздрави, след това заведе Катрин вътре в къщата, докато мъжете внасяха багажа. По-късно, когато Джонатън и жена му се качиха в стаята си, Александра и Дейвид дадоха указания, на следващия ден завръщането му у дома, да се отпразнува с угощение. Дейвид отиде до оборите, за да организира овцевъдите и момчетата, а Александра стори същото с жените в къщите покрай потока.
Въодушевена от радостните чувства, Александра прекара остатъка от деня в трескава дейност. Както можеше да се очаква, щом падна здрачът, от колибите долу при потока започна провлачено биене на тъпани с ритмично потракване на пръчки и монотонно пеене — ритуала на аборигените за подобни случаи. Звуците достигаха вътре в къщата, докато Александра се приготвяше за вечерята. Синът й и снаха й слязоха долу и сърцето й се изпълни с гордост, щом видя каква прекрасна двойка бяха двамата.
Вечерята беше поредният триумф за Флора. Сочното и крехко свинско месо беше подправено до съвършенство, а и останалите ястия бяха също толкова вкусни. Александра изпитваше удоволствие от разговора си с Катрин далеч повече, отколкото от храната, тъй като младата жена беше колкото хубава, толкова и интересна. Липсата на подходящо образование за децата в главната кошара отдавна я безпокоеше и тя остана изключително доволна, когато Катрин изрази желание да организира училище за тях, колкото е възможно по-скоро.
Когато след вечеря отидоха в дневната и Катрин заговори за семейството си, върховното щастие, което Александра изпитваше, внезапно пропадна в бездната на тъгата. Като си спомни разговори отпреди десетилетия, тя се сети защо името Бакстър й се бе сторило познато. Тя също разбра защо Катрин има толкова прекрасно образование. Майка й, навярно единствената, която знаеше страшната тайна, бе вярвала, че тя ще се нуждае от всяко възможно предимство в живота.