Александра трябваше да скрие чувствата си за кратко време, тъй като след няколко минути всички се качиха горе и се разотидоха по спалните си. Докато двамата с Дейвид се приготвяха за лягане, и слушаше как той бърбореше щастлив за Катрин, тя разбра, че ще трябва сама да носи бремето на това, което знаеше. Забравил напълно отколешния им разговор, който й бе разкрил цялата история, Дейвид щеше да отхвърли като безпочвени нейните страхове. Той все още вярваше, че миналото може да бъде забравено, но тя мислеше тъкмо обратното, а сега й бе ясно, че и Обърта Бакстър беше на същото мнение.
Вече по нощница и чехли, Александра взе един от свещниците.
— Прекалих с вечерята, Дейвид — каза му тя. — Не ми се ляга още. Ще отида да разгледам скиците.
— Добре, но не стой до много късно. Нали няма да искаш да се чувстваш уморена на тържеството утре.
Тя кимна и го целуна, след което излезе от стаята. Като следваше петното светлина от свещта, тя мина по коридора и слезе по стълбите в тъмната и тиха къща, до която още достигаха звуците от ритмичните пръчки и монотонното пеене на аборигенския ритуал. Тя се питаше дали техният тайнствен начин на познание и ритуалните танци не бяха опит да се прогонват призраците от миналото и да ги връщат обратно назад с десетилетията.
Седнала зад бюрото си, тя не докосна скиците. Вгледана в потъналия в мрак ъгъл на стаята, тя си спомни разговора със семейство Андъруд по време на една вечеря в бащината й къща. Бяха говорили за прислужница на име Обърта Маубрей, която се беше омъжила за корабостроителя Хайръм Бакстър. По-късно Дейвид й бе разказал за случката с Обърта в Парамата, която обясняваше докрай ситуацията, в която беше изпаднала жената.
Александра разбираше, че ще трябва да свикне със случилото се, без да си позволява нито за миг то да влияе върху отношението й към Катрин, в каквато и да било степен. В сърцето си тя оставаше дълбоко убедена, че Джонатън е направил идеалния избор за другарка в живота. Но развратната и зла кръв може би щеше да се предаде на техните бъдещи деца и да ги бележи с печата на позора.
Докато седеше в полутъмната и тиха стая в ушите й закънтя зловещият и отмъстителен смях отпреди много години. Той й бе казал, че тя никога няма да може да се отърве от него, и той бе казал истината. Неговата изгнила ръка продължаваше да се пресяга към нея и вонящото й докосване омърсяваше нейния живот и този на близките й. Нейният първороден син бе създаден от покварения престъпник, а ето сега другият й син се бе оженил за дъщерята на Енос Хинтън.
Осемнадесета глава
— Съгласен съм с теб — каза Мортън, след като прегледа отчета за баланса. — От практическа гледна точка ти си банкрутирал. — Седнал на стола до бюрото на вуйчо си, той му върна листа. — Имаш ли авоари, които не са вписани тук?
— Къщата, която наследих от баща ми — отговори унило Крейтън. — Заедно с мебелите тя струва няколкостотин гвинеи. Освен нея имам и няколко участъка земя, но такива, че не ми носят доходи. Както и съдружието ми във фирмата Хамънд и Керък, естествено.
— Е, това едва ли може да се нарече авоари. Преди месеци се съгласихме, че е само уставно положение, тъй като няма нито авоари, нито доходи.
— Дори и така, компанията дълги години имаше добра репутация и е добре известна. Доброжелателното отношение към фирмата е запазено. И това е ценно.
— Доброжелателно отношение! — повтори презрително Мортън. — Цялото доброжелателно отношение на света, заедно с шест пенса ще ти купи стока за шест пенса и нито за половин пенс повече. През изминалите месеци какво друго е донесло, а?
Крейтън се съгласи мрачно, тъй като предните месеци бяха катастрофални. Не само в Сидней, но и в Лондон, и във всяка друга столица на империята много стари и с добро име компании бяха фалирали. Като цяло всички бяха пострадали от недостига на пари и от търговия, почти замряла.
— По всичко личи, че ти обаче не си засегнат изобщо, Мортън — каза Крейтън.
— Не, защото приемах заплащания само в брой или в стоки и собственост със стабилна стойност. Предупредих те и ти да правиш същото, тъй като беше очевидно от съобщенията във вестниците, че ще има валутна криза, поради недостиг на пари в държавните резерви. И ето, кризата е тук.
— Така е, Мортън, ти ми каза. Но тогава не разбирах какво имаш предвид, пък и сега не съм напълно сигурен какво всъщност стана.