— Кажи на мъжа да дойде утре сутринта — каза той — и прати помощника тук.
Когато главният чиновник излезе, Мортън написа бележка до аптекаря Джеймс Боланд. Искаше от него да провери камъните, дали са минерали от някакво значение и да изпрати резултатите на следващата сутрин. Помощникът влезе, докато Мортън довършваше бележката, в която посочваше, че ако не е в състояние да направи такова изследване, да каже на младежа и да изхвърли кутията.
Момчето пъхна бележката в джоба, след това измъкна тежката кутия от шкафа и я затътри навън. Щом се върна обратно към бумагите си на бюрото, Мортън забеляза покана да се включи към група инвеститори, които създаваха морска застрахователна компания. Другаде учредяването на подобни компании бе сложило край на обичайната практика параходните компании да разделят рисковете помежду си чрез продажбата на акции за корабните товари, основен източник на доходи за много инвеститори. Винаги готов да се промени съгласно изискванията на времето, Мортън изучи подробно предложението.
Не след дълго помощникът стоеше отново на вратата и чукаше на рамката.
— Сър, човекът ми каза, че той ще може да го направи — каза младежът. — Каза още, че няма да е много точно с подръчните средства, но ще се постарае колкото е възможно и ще ви съобщи утре сутринта резултатите.
Мортън кимна, като се наведе отново съсредоточено над писмото за бъдещата застрахователна компания. След това го отмести встрани, за да го изучи отново по-късно, и започна да прелиства другите папки върху бюрото си. На здрачаване единият от помощниците влезе да запали лампата на бюрото на Мортън, а останалите си тръгнаха в края на работния ден. Час по-късно тишината на вечерта бе нарушена от трясъка на предната врата, която бе отворена бързо и след това силно затръшната.
Бързи, тежки стъпки прекосиха външната кантора и помощникът запита човека по какъв въпрос идва. Джеймс Боланд стоеше на вратата, а младежът точно зад него, опитвайки се да го спре. Изненадан и озадачен, Мортън махна с ръка на младежа да излезе и каза на аптекаря да влезе.
Обикновено маниерите му отговаряха на усърдната му външност, но дори и на слабата светлина се виждаше, че той е превъзбуден. Като вадеше камък от джоба си, той се приближи до бюрото.
— Злато — каза той стих и треперещ глас, поставяйки скалата пред Мортън. — Това е парче много богата златна руда, мистър Керък.
Като контролираше неочакваната си възбуда от шокиращото разкритие, Мортън седна отново на стола, мислейки ясно и логично. Първата му реакция беше скептицизъм. Досега не беше намерен и най-малък знак за съществуването на скъпоценни метали в Австралия.
— Сигурен ли си? — попита той.
— Напълно! — възкликна бодро Боланд с пламнало лице и безумен поглед. — Казвам ви, че това е…
Той млъкна, когато Мортън се намръщи, вдигайки ръка да пази тишина, сетне посочи към вратата. Трескавата възбуда на аптекаря премина в разбиране и той отиде на пръсти до вратата и надникна през прозорчето към помощника в предната кантора. Като се успокои, той тихичко се върна на бюрото и седна на стола до него.
— Момчето не е чуло нищо — увери той Мортън тихо, после посочи към скалата. — Няма никакво съмнение, че това е златна руда, мистър Керък. Нямам материали за точен анализ, но рудата е много богата на злато.
— Всичките ли скали са златна руда?
— Не, някои съдържат известно количество сребро, ведно със следи от калай, мед и различни други метали. Имаше четири парчета златна руда и аз разбих останалите три, за да направя анализа. Те съдържат следи от други метали, и много висок процент злато.
Боланд продължи да шепне с напрегнат възбуден глас, като обясняваше, че е направил различни анализи, за да се убеди, че е прав, и всеки един от тях е дал положителен резултат. Докато слушаше, Мортън обмисляше развитието на нещата в негов интерес като цяло. Златна руда върху овцевъдната ферма беше очевидно възможност за натрупване на огромно богатство, но го изправяше пред дилема.
Акциите му в компанията сега струваха по двадесет гвинеи и той очакваше годишни дивиденти от около пет хиляди гвинеи. Но при първата новина за откритото злато, валутната криза щеше веднага да започне да намалява. Освен това, хората предпочитат сигурното усещане на златото пред това на хартията. В очакване скоро да получат злато, доверието им в банкнотите щеше да намалее, предизвиквайки рязко намаляване на цената.